Анак Кракатау отново изригва: има ли реална опасност от „ледена епоха“?

Вулканът Анак Кракатау в Индонезия отново напомни за силата на една от най-активните вулканични системи на планетата. Продължителната му активност предизвика сериозни проблеми с въздушния транспорт, затваряне на летища и разпространение на вулканична пепел над части от Ява и Суматра.

Наред с реалните новини обаче в социалните мрежи се появиха и сензационни твърдения, че изригването може да предизвика нова „ледена епоха“.

Какво действително се случва и има ли основание за подобни опасения?

Какво се случва с Анак Кракатау?

Силната фаза на изригването започва на 4 септември 2026 г. и продължава приблизително 25 часа. След прекратяването на непрекъснатата активност вулканът продължава да изригва периодично, като изхвърля пепел, лава и нагорещен вулканичен материал.

Индонезийските власти поддържат вулкана на ниво III — второто най-високо ниво на предупреждение в четиристепенната система на страната. Забранено е приближаването на разстояние по-малко от три километра от активния кратер.

На 10 септември Геоложката агенция на Индонезия съобщава, че активността продължава и вероятността от нови изригвания остава повишена. Сред наблюдаваните опасности са вулканични бомби, силен пепелопад и възможни лавови потоци.

Вулканичната пепел достигна до 15 километра височина

По време на най-силната активност вулканичният облак достига приблизително 50 000 фута, или около 15 километра, над част от Суматра. Над страната на Ява е отчетена пепел на височина до около 6000 метра.

Пепелта достига въздушното пространство около Джакарта и води до временното затваряне на осем летища, включително международното летище „Сукарно–Хата“.

Първоначално са засегнати повече от 1500 полета и около 170 000 пътници. С натрупването на отменените и отложените полети броят на засегнатите пътници достига приблизително 340 000.

На 8 септември всички временно затворени летища са отворени отново, след като вятърът разпръсква пепелта. Индонезийските власти започват проверки на 178 самолета, останали на земята по време на ограниченията.

Това показва, че изригването има значителни регионални последици, но не означава, че е започнала глобална климатична катастрофа.

Осем души са в неизвестност край вулкана

Паралелно с вулканичната активност се провежда издирвателна операция в Зондския проток.

Бързоходна лодка с петима индонезийски журналисти, двама членове на екипажа и местен водач губи връзка, след като отплава от крайбрежния град Карита към Анак Кракатау.

Последното съобщение от лодката е получено в понеделник вечерта. В него се посочва, че групата е достигнала водите около вулканичния остров. След това контактът е прекъснат.

В издирването участват военни и спасителни кораби, полиция, специализирано оборудване и дронове с термокамери. Операцията е затруднена от силни течения, вълни и продължаващата вулканична активност.

Може ли изригването да предизвика ледена епоха?

Краткият отговор е: няма данни за подобна опасност.

Големите вулканични изригвания действително могат временно да охладят климата. Това обаче не се случва просто защото пепелният облак е достигнал голяма височина.

Основният фактор е количеството серен диоксид, което попада в стратосферата. Там газът може да се преобразува във фини сулфатни частици, които отразяват част от слънчевата светлина и временно понижават температурата на земната повърхност.

Самата вулканична пепел обикновено се отстранява от атмосферата за няколко дни или седмици и има сравнително ограничено дългосрочно влияние върху глобалния климат.

За сегашното изригване на Анак Кракатау няма съобщени количества серен диоксид, сравними с тези при най-големите климатично значими изригвания. Не е обявена и оценка, според която събитието може да предизвика продължително глобално охлаждане.

Какво се случи след изригването на Пинатубо?

Подходящо сравнение е вулканът Пинатубо във Филипините, който изригва през 1991 г.

Тогава в стратосферата попадат приблизително 20 милиона тона серен диоксид. В резултат средната температура на Земята се понижава с около половин градус за приблизително две години.

Това е измеримо глобално охлаждане, но не и ледена епоха.

Следователно дори много голямо изригване, което изхвърля огромно количество серни съединения в стратосферата, не води автоматично до трайна промяна на климатичната епоха.

Защо Кракатау остава символ на вулканична катастрофа?

Опасенията около Анак Кракатау са свързани преди всичко с историята на неговия предшественик.

През август 1883 г. вулканът Кракатау претърпява катастрофално изригване, класифицирано като VEI 6 по Индекса на вулканичната експлозивност. Огромна част от вулканичния остров е разрушена, а срутването на вулканичната система предизвиква смъртоносни цунамита по бреговете на Ява и Суматра.

Загиват повече от 36 000 души, като повечето жертви са причинени от морските вълни, а не непосредствено от вулканичните експлозии.

Взривовете са чути на хиляди километри, а породените от тях атмосферни вълни са регистрирани многократно около Земята.

Изригването оказва и временно влияние върху глобалните температури, но и тогава не започва „ледена епоха“.

Как се появява „Детето на Кракатау“?

След катастрофата от 1883 г. старата вулканична система не изчезва напълно.

През декември 1927 г. в образувалата се калдера започват подводни изригвания. Постепенно вулканичният материал изгражда нов конус, а през 1930 г. се оформя постоянен остров.

Той получава името Анак Кракатау, което означава „Детето на Кракатау“. Оттогава вулканът проявява честа активност.

Смъртоносното цунами от 2018 година

На 22 декември 2018 г. част от склона на Анак Кракатау се срутва в морето по време на изригване. Свличането измества огромно количество вода и поражда цунами, което достига бреговете на Ява и Суматра.

Загиват най-малко 430 души, а хиляди са ранени.

Този случай е особено важен, защото цунамито не е предизвикано непосредствено от земетресение, а от срутването на вулканичния склон. Затова Анак Кракатау се наблюдава не само за нови изригвания, но и за промени в структурата и устойчивостта на острова.

Към момента индонезийската служба за управление на бедствията съобщава, че няма непосредствена опасност от ново цунами. Наблюдението обаче продължава.

Каква е реалната опасност?

Сегашната активност на Анак Кракатау не бива да бъде подценявана. Тя създава реални рискове за:

• корабоплаването и хората в непосредствена близост до острова;
• въздушния транспорт;
• населените места, изложени на пепел;
• човешкото здраве при продължително вдишване на вулканични частици;
• стабилността на вулканичния склон при евентуално засилване на активността.

Но от наличните научни и официални данни не следва извод, че човечеството е заплашено от ледена епоха.

Анак Кракатау е активен и опасен вулкан, който изисква постоянно наблюдение. Това обаче е различно от твърдението, че предстои глобална климатична катастрофа.

Снимка ИИ