PISA 2025 е международно изследване на ОИСР, което оценява доколко 15-годишните ученици могат да прилагат знанията си по четене, математика и природни науки в реални ситуации. То не проверява просто запаметяването на учебен материал, а уменията за разбиране, анализ, логическо мислене и решаване на практически проблеми. В изследването участват над 760 000 ученици от 91 държави и икономики, а България е представена от 6830 ученици от 211 училища.
България на PISA 2025: 58% са под базовото ниво по четене, 57% по математика и 47% по природни науки
Резултатите от PISA 2025 очертават тревожна картина за способността на българските ученици да използват наученото в практически ситуации. Под базовото равнище на компетентност остават 58% от 15-годишните по четене, 57% по математика и 47% по природни науки.
Тези резултати често се представят като „функционална неграмотност“. Официалното определение на PISA обаче е по-прецизно: ученици, които не достигат второ равнище на компетентност. Това не означава, че те буквално не могат да четат или смятат, а че изпитват сериозни затруднения да разбират информация, да правят изводи и да прилагат знанията си в реални ситуации.
Какво показват резултатите
Средният резултат на България по природни науки е 421 точки при 482 точки средно за държавите от ОИСР. По математика българските ученици получават 405 точки при средно 463, а по четене – 387 точки при 461 за ОИСР.
Само 42% от българските ученици достигат поне базовото равнище по четене. На това ниво ученикът трябва да може да открие основната идея в текст със средна дължина, да намери конкретна информация и да разсъждава върху целта и формата на написаното.
По математика базовото равнище достигат 43%. Това предполага способност за използване на математически знания в сравнително прости практически ситуации – например сравняване на два маршрута, работа с количества или преобразуване на цени от една валута в друга.
По природни науки поне второ равнище постигат 53% от учениците. Те могат да разпознаят правилното обяснение на познато научно явление и да преценят дали определен извод е подкрепен от представените данни.
Спадът продължава
В сравнение с PISA 2022 резултатът на България намалява с 18 точки по четене и с 12 точки по математика. По природни науки няма статистически значима промяна.
По-дългосрочното сравнение е още по-неблагоприятно. Спрямо 2015 г. делът на учениците под базовото равнище е нараснал със:
- 17 процентни пункта по четене;
- 15 процентни пункта по математика;
- 10 процентни пункта по природни науки.
Така резултатите вече не могат да бъдат обяснени само с временно затруднение или с отражението на пандемията. Данните показват продължителен проблем в способността на образователната система да изгражда приложими знания и умения.
Малко са и учениците с най-високи постижения
Само 1% от българските ученици достигат високо равнище по четене при средно 6% за ОИСР. По математика делът е 3% при средно 8%, а по природни науки – 2% при средно 7%.
Следователно проблемът има две страни. Системата не успява да осигури базова грамотност на голяма част от учениците, но едновременно с това развива сравнително малък брой млади хора с умения за сложен анализ, самостоятелно разсъждение и решаване на непознати задачи.
Социалното неравенство се превръща в образователно
По природни науки разликата между най-облагодетелстваните и най-необлагодетелстваните 25% от българските ученици достига 101 точки. Средната разлика за страните от ОИСР е 85 точки.
Това не означава, че произходът предопределя резултата на всяко дете. Показва обаче, че училището не успява в достатъчна степен да компенсира различията в семейната и социалната среда.
Само 12% от учениците в неравностойно положение успяват да попаднат сред най-добре представящата се четвърт в България. Те показват, че високите постижения са възможни, но все още остават изключение, а не системно осигурена възможност.
Разсейването и отсъствията също оставят следа
Около 42% от учениците съобщават, че техни съученици често се разсейват с дигитални устройства по време на часовете по природни науки. Средното равнище за ОИСР е 28%.
В България учениците, които учат в подобна среда, постигат средно с 12 точки по-нисък резултат по природни науки. Данните показват връзка, но не доказват, че устройствата са единствената причина за по-слабите резултати.
Още по-сериозен сигнал идва от отсъствията. Близо 48% от българските ученици заявяват, че са пропуснали поне един цял учебен ден през двете седмици преди изследването. Средното равнище за ОИСР е 22%. Други 42% посочват, че са пропуснали поне един отделен учебен час.
Проблем има и с учебната среда. Общо 34% от учениците казват, че не могат да работят добре в повечето или във всички часове по природни науки. За шум и безредие съобщават 41%, а 47% посочват, че съучениците им не слушат преподавателя.
Изкуственият интелект вече е в класната стая
PISA 2025 за първи път дава по-ясна представа и за използването на изкуствен интелект от учениците.
В България 41% от 15-годишните използват чатботове с изкуствен интелект за учене поне веднъж седмично. Около 30% ги използват за предварително проучване на нова тема, 29% – за обобщаване на текстове, а 30% – за създаване на писмени работи.
Това поставя пред училището нова задача. Учениците трябва да бъдат обучавани не просто да използват изкуствен интелект, а да проверяват информацията, да разпознават неточности, да сравняват източници и да запазват способността си за самостоятелно мислене.
Резултатите не са присъда над децата
Определението „функционално неграмотни“ е силно и привлича внимание, но може да създаде погрешното впечатление, че проблемът е в самите ученици.
PISA всъщност измерва резултата от години, прекарани в образователната система. Върху него влияят учебните програми, методите на преподаване, средата в училище, отсъствията, семейната подкрепа, социалните различия и способността на институциите да откриват и преодоляват натрупващите се пропуски.
Затова числата 58%, 57% и 47% не трябва да се превръщат в етикет за едно поколение. Те са предупреждение към държавата и образователната система.
Не е достатъчно да се преподава повече
Отговорът на слабите резултати не е непременно повече учебен материал, повече домашни работи или повече изпити. PISA проверява именно дали знанията могат да бъдат използвани, а не само възпроизведени.
Необходими са системни упражнения за разбиране и анализ на текст във всички предмети, повече практически задачи по математика и природни науки, ранно установяване на пропуските и реална подкрепа за изоставащите ученици.
Нужни са също устойчиви мерки срещу отсъствията, по-добра учебна дисциплина, разумни правила за дигиталните устройства и обучение за критично използване на изкуствен интелект.
PISA 2025 не е просто поредното неблагоприятно международно класиране. Резултатите показват колко млади хора навлизат в зрелия живот без достатъчно устойчиви умения да разбират текст, да преценяват информация, да работят с числа и да вземат информирани решения.
Това вече не е само проблем на училището. То засяга бъдещето на пазара на труда, икономиката, публичната среда и способността на обществото да се ориентира в свят на все по-сложна и противоречива информация.
В PISA 2025 участват над 760 000 ученици от 91 държави и икономики. Българската извадка включва 6830 ученици от 211 училища и представлява приблизително 58 200 български 15-годишни. Всички данни за България отговарят на техническите стандарти на изследването.
Източник: OECD – PISA 2025 Results: Bulgaria