Добрите, лошите и платените
автор Владимир Николов
Бирени шкембета, знамена на ГЕРБ в индустриални количества и викове „червени боклуци“. Какво повече да иска човек от един истински митинг в подкрепа на правителството? Даже самият Борисов се появи с блага вест и тежко сърце, заобиколен от най-близките си съветници. Голямата трагедия на днешния ден била липсата на единство. Голямата трагедия била, че вместо да ликуваме по повод поредната стъпка към еврозоната, крещим по улиците и ритаме полицаи. Поне така бе представена настоящата ситуация от управляващите. Разбира се, протестиращите им предоставиха достатъчно муниции, макар че видният интелектуалец Томислав Дончев би се сетил за думи като „платени провокатори“ и без моментните спречквания по време на масовото изселване на провинциалните орди на ГЕРБ.
Този път подобни обвинения звучат не само интелектуално неоткровено, но и лицемерно. Предвид факта, че Борисов и сие принудиха членове на партията си от цяла България да дойдат в София и да симулират подкрепа за премиера в най-тъмния му час, дори с цената на собственото си здраве и безопасност, как може говорещите глави на ГЕРБ да продължават да отричат собствената си роля в разединяването на България? Борисов говори за „бели държави“. В коя бяла държава институциите са в открита война? В коя бяла държава политиката се свежда до елементарно мерене на електорална мощ като чиста бройка?
Вездесъщата ни управляваща партия достигна абсолютното морално и идеологическо дъно. Вече няма конкретна философия, която да ръководи сляпото й лутане из коридорите на властта. Във всяка сянка се крие червен демон, зад всяка колона – поредният агент на ДС или пък прикрит комунистически симпатизант. От Христо Иванов до Йоло Денев, всички са червени. Но истината е друга. ГЕРБ се озова напълно обградена от врагове. А когато във всички посоки имаш враг, фронтът е във всяка посока. Единствено лакомото, аморално либертарианство на лица като Доган се нрави на „демократите“ от ГЕРБ.
Протестите няма да постигнат нищо съществено – нито Радев е Фалконе, нито протестиращите имат каквато и да било ясна посока и желание освен абстрактни искания от типа на „без повече мутри във властта“. Такива ги слушаме откакто е започнал Прехода. Тази страна е имунизирана срещу драстична промяна. Тук катарзис не вирее. Но резултат ще има. Плавното превръщане на България в конфликтна зона ще стане бързо и отявлено. Старите рани отново се отварят, а надвисналата икономическа криза ще изостри болката допълнително. Отново ще гледаме по телевизията реклами за „доброволни застраховки“ към напълно легитимни компании като ВИС-2. Процесът на ремутризация бе изваден наяве с идването на Гешев и началото на разчистването на личните му сметки. Новинарските хроники отново се изпълниха с новини за мафиоти и спец акции. А Европа отново ни гледа и се чуди как се стигна дотук. И ние не знаем. Просто си го можем.
още от Владимир Николов