Локдаун по Байтошово време:
– Никъде не се пътува извън страната, евентуално соц. лагера, ама така по-обрано. Плюс изходни визи. Повтарям – ИЗХОДНИ ВИЗИ. И можеш да си купиш 30$. На човек, не на ден.
– В магазините няма нищо, а и да има – никой не го иска. Нещата от първа необходимост свършват рано сутрин и така никой не смее да се успива.
– Банани само по Нова година в скъпия магазин по 3 лв./кг при средна заплата от 150 лв.
– Хубавите неща са в Кореком, но там е с долари, а долари е незаконно да се притежават.
– Правиш вноска за лек автомобил (руска бангия) и чакаш 10 години, докато ти го доставят. През това време плащаш всеки месец, за да може след 10 г. да си е напълно твой.
– Освен МВР, ДС и др. милиционери те следят и ДОТ (доброволни отряди на трудещите се). Това бяха дебили, които не са успели да станат дори милиционери, но бяха особено активни в дебненето, понеже получаваха некви мизерни облаги.
– Задължителни бригади за учениците, щото тая реколта нас чака. Безплатни, разбира се!
– Две години и три месеца казарма. Там не само си локдауннат, но маршируваш, чистиш и си подложен на гърч от шебеци, които не са били способни дори да станат дотаджии.
– Спор дали у нас или в Гърция е по-хубаво няма, щото всички сме на Китен и от тук по-хубаво е само във Воронеж.
– Една телевизия, една партия, едно мнение. Само в петък руски новини и руски филм. Събота Студио Х, в неделя Всяка неделя и Пинко.
– Единственото хубаво беше, че братя Аргирови се появяваха със Соня Васи, а сега са сами. И че презервативите не се огъваха.
От мен толкова. Приятен шокдаун от петък нататък!