Стая в Детско Нефрологично отделение

Текст и снимки Кремена Кунева 22 септември 2019 г.

 

Какво мислите е това, мили приятели?

Карцер, затворническа килия, мазе в стара панелка, стаята на ужасите от някоя гейминг хол, спомен от някой ваш среднощен кошмар, кадър от филм по Стивън Кинг, изоставена Чернобилска сграда?

Не, мили мои около 500 фб приятели, които се моля да прочетете този пост. Това е стая в Детско Нефрологично отделение на “Специализирана болница за активно лечение по детски болести – проф. д-р Иван Митев” ЕАД – София или така наречена от всички Педиатрията.

Болницата, в която работят едни от най-добрите детски специалисти в България. Все още. Не знам до кога. И те не знаят. Работят заради децата само, в името на каузата. Хелоооуууу Дон Кихот и Санчо Панса!

Протестират, ама никой не ги чува и пак се прибират да си лекуват „техните деца“. Нашите деца. С каквото могат, често с подръчни материали от първа необходимост. Да, точно така, режат левкопласта на малки парченца, че да има за всички. И за да не влизам в подробности, които сигурно ще отегчат една не малка част от решилите да си слайдват фейса за забавление, ще ви разкажа една малка история от първо лице. От моето.

Оставям на страна личната ми история, която ме отдведе там, защото този пост не е лична история и не желая да бъде. Това е история, която може да се случи на всеки един от вас – родител, леля, чичо, баба, дядо и пр. Независимо колко финансови възможности имате или нямате. Защото има едни такива случаи, в които щеш не щеш стъпваш Там. И парите ти нямат никакво значение. Защото само там е докторът, който може да помогне на детето ти. Така срещнах доцент Гайдарова един от най-добрите детски нефролози в България, началник отделение по Детска нефрология в Педиатрията. За нейната човечност, земност и отдаденост трябва да напиша цял отделен пост, така че спирам.

Къщичката на детските бъбречета. Център за детска хемодиализа. Тъжни лица. Мизерия замаскирана с личните усилия на работещите – сестри, санитари, лекари. Носят си чанти с играчки от вкъщи. Постоянно, защото „ги крадат и бързо изчезват“. Стара мивка, облепена със стикери от дъвки Турбо. Сапун няма.

Стената под телевизора сякаш драна с нокти от болка. То всичко сякаш продрано от болка. На телевизора бележка „Не работи!“ с ценоразпис за пускане. По четери легла в стая 8-10 кв. Общо четири стаи. Една баня. Една тоалетна. Сапун и там няма. Иначе по стандарт стоят празни шишета „Дезинфектант“ и „Сапун“. Стара черна гумена отпушвачка на канали. Стои на мивката. Връщаш се в стая номер 4. Големи стикери със Смърфовете и Смарфиета. Залепени, за да скрият дупките в стената. Ама някои дупки са големи, като тези в душите на хората там, и не се се покриват лесно. Разпукват се в гадни, мръсни, олюпени, запечатали цялата майчина и детска болка и мръсотия на поне десетилетия стени.

Изчистени изпочупени щори, през които някой наднича за лъчи надежда или просто за да препсува скапания си български корен, довел го до тук. Ама псува и ако има късмета си тръгва и забравя. А те остават там. Следващите деца, техните майки, лекарите, сетсрите, санитарите, Данчо, който е сам и вече девет години си живее там и помага на всички. Данчо, на който сестрите купуват ябълков сок, защото лекарството му се пие само с ябълков сок, но няма кой да му донесе.

Данчо, който лекарите от отделението учат на таблицата и чете гладко графика на отделението с възторга на рецитиращо „Аз съм българче“ от преди 20-тина години дете строено пред дядо си. Данчо, на който там му харесва повече, отколкото в „дома“. Данчо, който все още не е чел Стивън Кинг, но би бил интересен персонаж в някоя от книгите му.

И като минавате, ей така, по Гешов, хвърлете по едно око настрани. Погледнете към Данчо. Защото той сигурно е там, заедно с другите болни дечица. В изоставената от всички ни Къща. Да, от всички ни, защото ние сме държавата, ти си държавата. И ако тя е изоставила едн от най-доброте лекари и болните си деца, то ние сме ги изоставили!

Аз в политически дебати не влизам. В философствания на тема „света няма да се промени“ не участвам. На грандиозни изказвания, че „цялата ни работа ни е такава“ не отговарям. Че във всички други държавни болници е така не коментирам с хора, които казвайки това продължават да си пият виното. НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА колко малко нещо е това, на фона на ВСИЧКО ОСТАНАЛО в държавата на безумието.

Защото аз съм тук. И аз съм безумна. И с този пост искам едно простичко нещо. Искам да събера пари за ремонт на стените на Отделение по Нефрология на “Специализирана болница за активно лечение по детски болести – проф. д-р Иван Митев” ЕАД – София” – Педиатритята! Домът на Данчо. И ако това спре поне един лекар, който да напусне страната ни в търсене на и с право по-добри условия за работа ще знам, че съм свършила едно от най-важните неща в живота си.

Та Скъпи мои Приятели и Познати, стигнали с четенето до тук, не знам как да го направя и моля всички вас да ми помогнете. За съжаление се оказва, че не мога да открия дарителска сметка, защото трябва да регистрирам фондация, не мога да открия и такава на физическо лице, защото Отделението не е такова. Много хора, с които си пиша от вчера по повод поста ми за Данчо, вече изразиха абсолютната си готовност да се включат в тази инициатива. Не съм от хората със свободно време и наистина много ще разчитам на помощта на всички ви. Кажете как да го направим и давайте да го направим заедно! Защото както е казал обяснилият се в любв на Кралят Йордан Славейков „Ако не можеш да запалиш селото, по-добре да го напуснеш“. И честит празник.

/нямам време за редакция на текста. ще ме извинявате пунктоационно и всякак. По моба на Апостол Григоров правя поста публичен, макар че не ми се искаше. Публичността не ми е в стихията. Но ако ще помогне както каза той “давай да действаме, баси!”/

21 септември 2020:

Понеже често все още ме питат как започна Проект #ЗАДОБРОТО. Ето така. Преди точно една година. С един пост. С хиляди хора, които се включиха след това. С 2 ремонтирани детски отделения, 1 започнал основен ремонт на трето (временно спрял заради Ковид), с оборудвани с детски легла 2 отделения в 2 болници, с много закупена медицинска техника, с една мащабна кампания в подкрепа на медиците в битката с Ковид, със ски лагер за 22 деца без родители, с изрисувани приказно още няколко стаи в няколко отделени. С много, ужасно много труд, време, подкрепа, нерви, напрежение, но най-вече с много, много любов. А за мен всичко това в комбинация с невероятните нови приятелства и всъщност събирането на екипа на #ЗАДОБРОТО, който към настоящия момент е

Polly Troyanova,
Nadejda Rangelova-Boyadjieva,
Dimitrina Filadova,
Svilena Georgieva,
Vanya Karadzhova,
Jana Nikolova,
Mariela Tsekova,
Yoana Kuneva. С безкрайните благодарности на подкрепящите ни от самото начало BCause: в помощ на благотворителността –
Veselina Iordanova

и

Elitsa Barakova. Скоро се надявам и фондацията да е факт.

Не съм забравила никой, с който свършихме тази огромна работа до тук –

Йордан Славейков Тодоров,
Tatiana Zaharieva,
Ивелина Илиева,
Momchil Stepanov,
Alexandra Zaharieva,
Vicky Mardiros,
Margarita Evtimova Zheleva,
Georgi Kovachev,
Fany Angelova,
Петя Цънцарова,
Nelly Blagoeva,
Natalia Kirilova,
Darina Petrova,

Milena Chekova,

Апостол Григоров,
Iva Sacharieva,
Ivan Monev, на всички лекари и медицински сестри, които запретнаха ръкавите заедно с нас. Дано не пропускам някой! Със сигурност няма да е защото съм забравила, просто бяхме стотици, хиляди, много, много хора, които направиха така, че да се завърти колелото. Благодаря ви! Лично и с цяло сърце.

Лидерите на ЕС ще обсъдят унифицирането на тестовете и въпросите за бъдещата ваксинация

Лидерите на Евросъюза ще проведат видеоконферента среща на върха, за да дискутират как да...

Пореден ден на рекорд: 2760 новозаразени от коронавирус у нас при 9946 теста, 36 души са починали

Пореден ден на рекорд свързан с разпространението на коронавируса у нас. 2760 са новозаразените...

Европейският съвет ще обсъди противоепидемичните мерки

Тестовете, проследяването на заразените с Covid-19 и ваксината срещу вируса ще бъдат основните теми,...

- A word from our sponsor -