автор Владимир Николов
Напоследък бяха нанесени няколко не-толкова-съкрушителни удари срещу вожда на нацията, Бойко Борисов. Първият, по-скоро символичен, беше заигравката с акциите на Левски. Тогава Борисов бе по-скоро раздразнен, отколкото уязвен, и предпочете да остави събитията да се развиват по обичайния си път – а именно да бъдат забравени след няколко дни (сравнително) интензивно внимание. Репортерите се поупражниха в говорене пред камера на живо, научиха думи като „джиросвам“ и след това бързо, бързо насочиха вниманието си към по-зелени пасища.
Вторият епизод от сагата дойде под формата на СМС-и, които бизнесменът-беглец Васил Божков уж си бил разменял с премиера. Последваха обвинения в корупция и множество престрелки между представители на сегашния кабинет и Божков, като там някъде се намеси и нефелната политическа опозиция в лицето на линеещото БСП със своите също толкова глухи призиви за всенародна подписка на недоверие срещу правителството.
Това вече вбеси вечнозеления премиер. Вбеси го, че това беше нещо, което нямаше как просто да се замаже и да бъде изтикано под килима в рамките на няколко часа. Раненият бик е най-опасен. Междувременно Божков продължи да се кикоти там някъде далеч от обсега на Борисов и Гешев, като дори започна да говори за собствен политически проект.
Поредната, може би последна, фаза започна вчера, с изтеклия запис. В него чуваме човека Борисов – вулгарен, нагъл и вечно кроящ поредната дребна измама. Тук една къща за гости, там някоя схема с еврофондове. Слушайки този запис, не оставаме с впечатление, че това е някакъв макиавелиански злодей, а по-скоро обикновен селянин, свикнал да живее на тясно, но оказал се изведнъж в широкото. Засега реакцията му е на снизхождение и насмешка. Отрича това изобщо да е неговият глас.
Умишлено не се впускам в детайли по тези казуси. Нито има смисъл, нито имам желанието да следя всяко малко развитие. Нещо, което се забелязва в написаното досега, нишката, която върви през всички тези истории и ги свързва, е пълното отсъствие на т.нар. гражданско общество. Няма го нито като наблюдател, нито като участник. Дори не е фактор в реакциите на човека, който уж се предполага да има интересите му за свои пръв и основен фокус.
Човекът взима страни. Такава ни е природата. Изправени пред конфликт между две враждуващи групи, неминуемо се причисляваме към едната, дори да не го покажем. Чуха се много гласове в подкрепа на Божков. Как трябвало да има дразнител за всевластния Бойко, колко хубаво било, че най-накрая някой изважда кирливите ризи на ГЕРБ. Да, това е така. Но Божков не е човекът за тази работа. Той не е нашият блестящ спасител, който ще долети от Емирствата, за да възнесе справедливост. Това е циничен бизнесмен и лобист, който защитава интересите си и търси отмъщение за похабените си милиони. Единственото, което българският народ може да очаква от него е поредният апел за подкрепа в някоя политическа кампания.
Това са династически сблъсъци. Прокуратурата, в лицето на Гешев, също е замесена. Защо не биват проверявани обвиненията по адрес на Борисов? Нима в очите на закона думите на обвиняемия нямат тежест? Що за правосъдна система позволява подобно нещо? Отговорът е, че Гешев, с цялата арогантност събрана под вечно нахлузения му каскет, има интерес от това Борисов да остане непоклатим на върха на държавата, защото е лесен за контролиране. А какво означава това за обикновеният гражданин? Означава, че можем единствено да гледаме отдалеч как гигантите се сражават и да се надяваме, че няма да бъдем премазани от отломките.
още от Владимир Николов