Коледа
25 декември
Коледните и новогодишни празници заемат особено място в календара. Поставени на прага между света, който си отива, и новия, който трябва да се роди, между сакралното деление на времето – преди Христа и след него, те придобиват особени магическа сила и смисъл. Празниците в края на декември се разделят на две големи групи. Разделя ги нощта, в която се смята, че е роден Иисус Христос. Дните от 20-ти до 26-ти декември образуват първата част на Коледния цикъл.
Коледа се е празнувала много преди появата на християнството. Името на празника Коледа идва от римските празници Календи. Те се празнували около зимното слънцестоене – 22 декември, след което денят започва да расте мъничко и незабележимо, но все пак нараства.
Как се случва така, че Христос се ражда точно на Коледа? В първите 300 години на християнството никой не е празнувал раждането на Христос. През 334 година папа Либерий заявява, че Христос е роден на 25 декември. От тогава всички християни започват да празнуват Рождество Христово.
Началото на празничния цикъл се поставя няколко дни по-рано на 20-ти декември. Празникът се нарича Игнажден. Според народната традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Затова в Коледните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. От Игнажден започва подготовката и на коледарските групи. Младите момчета се събират при по-възрастния водач, който се нарича – станеник. Коледарите разучават различни коледни песни и благословии, с които по-късно ще радват хората по домовете им.
На Бъдни вечер и на Коледа народната традиция е свързана с много богата обредност. На Бъдни вечер се събира цялото семейство. На трапезата присъстват само постни ястия, това е последният ден от Коледните пости.
Рано сутринта на 25 декември първи тръгват да обикалят домовете коледарите, за да съобщят новината за чудото, наречено Рождество Христово. Дрехите им са празнични, носят калпаци, украсени с китка босилек, ябълкова или борова клонка. Носят тояги, на които нанизват подарените от стопаните на къщите коледни краваи, имат и торби, в които поставят и други дарове. Всеки чака нетърпеливо в къщата му да влязат коледари. Те благославят и дома и семейството, пожелават здраве и щастлива нова година.
Един от символите на Бъдни вечер и на Коледа е бъдникът. Той е християнският символ на светлината. Бъдникът е голямо дърво, което се запалва на Бъдни вечер и трябва да гори цяла нощ, без да загасва. Коледната елха е друг символ, който свързваме с празника. Украсяването й е по-нова традиция. В България първата елха се появява чак в годините след Освобождението в Пловдив. Коледното дърво се свързва с идеята, че Иисус Хистос е дървото на живота, около което вярващите се събират. Елхата се украсява на Бъдни вечер и остава до Богоявление. Подаръците са друга традиция, която също се появява доста по-късно. В различните страни се вярва, че подаръците се носят от Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клаус или даже от самото дете Иисус. Коледа се празнува три дни: 24, 25, 26 декември. С нея обаче празничният цикъл не свършва, следват така наречените: мръсни дни, тъй като това е периодът след раждането, който е нечист. Те продължават до Богоявление. Известни са още като Некръстени дни, Глухи дни, Поганци..
С раждането на Спасителя започва нов момент в човешката история. Рождество Христово е не само граница във времето, то е празник на празниците!