„Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право.“
Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров, след като Конституционният съд се произнесе по искането на държавния глава Румен Радев парламентът да разгледа предложението му за национален референдум за приемането на еврото.
КС ни каза, че председателят на Народното събрание не може да се постави на мястото на самото НС и не може да решава въпроси от компетентността на парламента като колективен представителен орган, посочи той. Според него доц. Наталия Киселова „си е дала ясна сметка, че това действие противоречи на Конституцията„.
Не може такива дребни хитринки и процедурни хватки да предотвратят това парламентът да се произнесе с решение, подчерта проф. Киров, но допълни, че „никой не може да задължи парламента да вземе решение за провеждане на референдум“.
Ако предложението на Радев не е върнато, то председателят на парламента, прилагайки решението на КС, трябва да го разпредели на комисии, които следва да изготвят доклад, проект за решение и то да бъде обсъдено в пленарно заседание и да бъде гласувано, поясни Киров.
„Трябва да има завършващ акт на НС.“
По закон се предвиждат 45 дни за кампания преди референдум по закон, посочи бившият конституционен съдия. По думите му, няма време за такъв референдум.
„Тези 45 дни, ако приемем, че парламентът вземе решение за провеждането на референдум, кога още изтекат? След Нова година. Очевидно е, че няма време за провеждането на референдум с такъв въпрос. При положение, че има монолитно мнозинство, тук няма драма. Има политическо говорене.“
Засега печели президентът. Големият губещ е бившият председател на Народното събрание, смята проф. Пламен Киров.
„Проблемът не е в страха на политическия елит. Политическият елит не се страхува. При нас е сбъркан моделът на пряката демокрация. Конституцията не посочва нито един въпрос, по който е задължително провеждането на референдум и всичко зависи от волята на Народното събрание. Ако конституционният текст беше по-категоричен и изброяваше теми, по които задължително се провежда национален референдум, тогава няма какво да се преценява от народните представители. За съответните въпроси щеше да има всенародно допитване. Сега няма, защото всичко зависи от народните представители. Е, няма мнозинство, което да абдикира и вместо то да реши важен политически въпрос, да го прати за арбитраж пред народа. Затова у нас никога няма да има смислен референдум. Не проведохме нито референдум за членството в ЕС, нито за членството в НАТО, не проведохме и няма да проведем за влизането в еврозоната.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.