Медицинските храни, компенсиращи загубени килограми, трябва да са достъпни за хора с различни заболявания, които не могат да се хранят пълноценно. Това послание отправя Боряна Драганова, майка на 27-годишната Елена, родена с церебрална парализа и тежаща към момента само 20 килограма. Боряна беше сред участниците в среща-дискусия за състоянието малнутриция и ентералните храни, които спасяват човешки животи.
От сдружение „Общност Мостове“ водят съдебна битка с държавата за премахване на дискриминационни критерии в отпускането на такива храни за пълнолетните българи и настояват за разширяване на достъпа до тях.
Дъщерята на Боряна губи тегло още като дете, въпреки че майката полага всички възможни усилия за пълноценното ѝ отглеждане с множество заболявания, сред които и епилепсия. Тогава липсва лекарска консултация относно медицинското хранене, в България изобщо не се говори за малнутриция, разказва Боряна. Когато Елена става на 16 години, майката разбира, че момичето може да живее по-добре с гастростома – тръбичка, през която храната да стига директно до стомаха. Отново никой от лекарите у нас не я насочва да предприеме тази стъпка.
„До крайното решение ме докара една анестезиоложка при наложена операция за тазобедрена става, която направо се развика в операционната: „На съд трябва да ги дават такива родители, че не си дохранват децата“.
Така стигат до хирург, който ги съветва да сложат гастростома, за да си решат проблемите. Първоначално си набавяли храната от чужбина или чрез дарения на работещи в Европа наши сънародници – „криминално почти“, сблъскали се с въпросителни около дозирането. Днес Елена признава, че достъпът в момента до медицински храни е „много труден“.
Достъпът за Елена означава да бъде заведена при гастроентеролог, работещ със Здравната каса и в болница, за да изпише нужния протокол. Минава се през хоспитализация, за да се определи калорийният недостиг и да се избере подходящата храна в нужната доза.
„Не е сигурно обаче, че тази храна се реимбурсира от Здравната каса, точно този вид. Надявам се фирмите, които ще внасят храна, да се увеличат, а не да се намалят, както са слуховете – че някои ще се откажат. Защото това ще отвори нов проблем и няма да затвори „контрабандата“ на храна, която родителите внасяме, за да спасим живота на собствените си близки – деца, възрастни родители. Ползата от ентералната храна за Елена е изключително голяма.“
Малнутрицията, или недохранването при децата невинаги е свързано с хронично заболяване, обяснява д-р Мила Байчева, гастроентеролог в Клиниката по детска гастроентерология на специализираната педиатрична болница в София. Ако обаче има хронична диагноза, ранното откриване на риска от недохранване е ключово.
„За да може рано да се намеси специалистът за превенция на тежката малнутриция. Вече настъпило, тежкото недохранване влошава общото състояние на пациента при хронично заболяване и по-трудно го измъква с терапевтичните възможности.“
Здравната каса заплаща 12 вида храни за малнутриция, като само при четири от тях няма доплащане от страна на пациента, припомня д-р Антоанета Тончева, молекулярен биолог и член нa сдружение „Общност Мостове“. През първите шест месеца след старта на това заплащане, под 50 българи са получили храни по тази линия, а нуждаещите са били 10 пъти повече. Обяснението според д-р Тончева – на първо място са ограниченията в указанията, подадени към лекарите. Друг фактор – лекарите извън гилдията на гастроентеролозите не разпознават малнутрицията навреме.
„Те я виждат, когато човек много бързо, за много кратко време губи тегло и тялото му не може да се справи. Тогава вече се алармират всички. Общопрактикуващите лекари са звено, което масово не бива информирано. Никой не ги информира как и къде да насочат техните пациенти. Самите здравни власти не провеждат никаква информационна кампания, ние правим такава за четвърта година.“
От сдружението настояват за даване на право на други специалисти да изписват такива храни – поне лекарите по диететика, които работят с пациенти с недохранване. Друго искане е да се премахнат ограниченията за пълнолетни пациенти да използват ентерални храни, заплатени от Касата.
По думите на д-р Тончева лишени са голяма група пациенти – „с чисто прагматичното решение да се пестят средства„, а мечта остава да има покритие и на консумативите, свързани с медицинското хранене.
Важно значение при хората с липса на апетит или загубени килограми е психологичната грижа от страна на близките. Грижа, която минава през подкрепа, а не през принуда, съветва Антонина Топалова, психолог във фондация „Една от осем“ – организация, която работи с пациентки с рак на гърдата.
Медицинското хранене за компенсиране на загубени килограми не е завинаги – отправя послание д-р Тончева.
„То е за кратки периоди от време, така че да се даде необходимият тласък и необходимият брой калории. Тялото да се справи.“