Въпрос: Кои заявления декларации за отпускане/изплащане на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване могат да се подадат от упълномощено лице?
Отговор: От упълномощено лице на хартиен носител в териториалното поделение на Националния осигурителен институт могат да се подадат следните заявления декларации:
- Заявление декларация за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ);
- Заявление декларация за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 230 и/или чл. 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Приложение № 3 към чл. 1, ал. 3 от НОИПОБ);
- Декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица (Приложение № 5 към чл. 3 от НОИПОБ);
- Заявление декларация за изплащане на парично обезщетение за безработица, неполучено от починало лице (Приложение № 6 към чл. 15, ал. 1 от НОИПОБ);
- Заявление за изплащане на парични обезщетения при ликвидация или прекратяване на осигурителя или при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (Приложение № 15 към чл. 24 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО);
- Заявление-декларация за изплащане на парично помощ при смърт на осигурено лице по чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (Приложение № 17 към чл. 26 от НПОПДОО);
- Заявление-декларация за изплащане на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи (Приложение № 18 към чл. 27 от НПОПДОО).
В НОИПОБ и НПОПДОО е предвиден ред за подаване на заявленията декларации чрез упълномощено лице. Тази правна възможност следва от общото правило на чл. 18 от АПК, по силата на което пред административните органи гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В качеството на представител на заявителя може да бъде както законния му представител, така и представител по пълномощие.
На основание чл. 18, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 32 от ГПК представители по пълномощие могат да бъдат: адвокатите; родителите, децата или съпругът, юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, други лица предвидени в закон. Съгласно чл. 33 от ГПК посочените пълномощници се легитимират като такива с писмено пълномощно без нотариална заверка на подписите. По отношение на адвокатите това може да бъде адвокатско пълномощно (чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата). В тези случаи не следва да се изисква документ за самоличност на упълномощителя.
С текста на чл. 18, ал. 2 от АПК се регламентира учредяването на представителство от граждани и организации извън посочените в чл. 32 от ГПК. В този случай пълномощниците се легитимират като такива с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите.
С оглед пълнота, следва да имате предвид, че освен представителство по пълномощие, съществува и такова по закон – на родителите спрямо ненавършилите им пълнолетие лица, настойниците – по отношение на поставените под пълно запрещение лица и т.н. В тези случаи те следва да удостоверят това си качество със съответните документи.
