Свети Трифон се родил около 225 г. в Комсада. Още юноша се прочул с чудесата си из цяла Фригия. С възкачването на Император Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на Св. Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният управител на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил публично посечен. Тленните му останки християните погребали в родното му село.
Вярвало се, че пролетта започва с този празник. Св. Трифон, изобразен на иконите с лозарски косер в ръка, е покровител на лозарите. Планинският климат в Тревненския край не позволява да се развива лозарството, поради което този мъжки празник тук не е така актуален, както в другите региони в страната. Независимо от това той винаги се отбелязвал като общобългарски.
Интерес представлява битуващият в миналото вариант на легендата за Св. Трифон, описан от Богомил Даскалов. Отивайки на 1 февруари да си реже лозето Трифон срещнал Св. Богородица. Тя го попитала:
– Къде по това време Трифоне с косера?
– Да режа лозето.
Св. Богородица го погледнала и забелязала, че бил пиян и му казала:
– Пази, да си не срежеш носа!
– Ха – казал Трифон – че нима ще режа тъй, и посочвайки с косера към носа си тутакси се прерязал. Св. Богородица му „залепила“ носа и той засрамен си отишъл. От този случай излязъл подигравателен израз „нарязал се“ т.е. напил се.
На Трифоновден наричан още Зарезановден или Трифон Зареза се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.
Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. В лозите всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изрича благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си и оставя на иконата.
След зарязването всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. Под съпровода на гайди играят хора и пеят песни.
В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хиталия ден“, т.е. лош ден. Затова женте не подхващат никаква работа, не се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла и куки. Вярва се, че ако жената се нарани може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.
Имен ден празнуват Трифон и Трифонка.
Иконата на Св. Трифон е дело на тревненския зограф Захария Цанюв (личен архив на Люба Цанева)
Драгостина Иванова, екскурзовод