Може ли държавата да защити децата от вредните влияния на изкуствения интелект? Този въпрос беше повдигнат от самите деца на скорошна среща с отговорни институции. Отговорът е недвусмислен – „не“ за България.
Но и поне отчасти „да“ заради започналото в Европа прилагане на законодателството за изкуствен интелект. Но какво могат да направят дори и възрастните в зараждащият се дигитален конституционализъм.
На скорошна среща на Съвета на децата към Държавна агенция за закрила на детето и представители на ГДБОП, социалния министър и специалисти по киберсигурност учениците се оплакаха от онлайн опасностите.
Посоченият от ГДБОП сайт не дава съвети как децата да се пазят от изкуствения интелект в мрежата. А решенията като че ли се чакат отвън. През 24-а Европейският съюз задвижи приложението на така наречения Акт за изкуствен интелект. Най-общо – правила и регулации, които засягат прилагането на ограниченията за използването на интелекта в определени сфери. В кои е забранен и какви биха били глобите. От тази година в сила са забраните и задълженията за грамотност в областта на ИИ. Както и задълженията за индустрията да управлява риска спрямо Кодекса за добри практики. Правилата за високорисковите системи с ИИ, вградени в регулирани продукти, имат удължен преходен период до 2 август 2027 г.. Заради новите европейски регламенти, този юли, държавата определи серия институции, които да отговарят за защита на основните права при прилагането на ИИ. Държавна агенция за закрила на детето също е сред тях. Но и досега няма обявено какво точно ще се прави за защита на децата от изкуствения интелект в мрежата. От приетата по ковидно време от правителството Концепция за развитието на изкуствения интелект до днес са минали пет години. Едва в този парламент депутати предложиха и Закон за изкуствения интелект. Предложените в началото на октомври текстове предвиждат серия мерки за защита и на децата. Сред които и ангажимент на Комисията за регулиране на съобщенията. Която да приема методика за оценка на риска от пристрастяване към онлайн услуги в резултат на системите за препоръчване, използвани от много големите онлайн платформи. И заедно с Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на електронното управление да правят кампании за ограничаване на риска от пристрастяване към онлайн услуги. Държавните органи, според закона пък, трябва да правят периодични проверки на най-популярните системи с изкуствен интелект. За да не се стига до насърчаване на престъпно поведение, самонараняване или самоубийство. Забранено е използването на лични данни на деца от ИИ. Предложенията по Закона още не могат да минат през комисии. А наскоро един от вносителите му изрази скептицизъм, че дневният ред на депутати би позволил изобщо придвижването му към пленарната зала. Юристи, дори и в България обаче вече говорят за т.нар. дигитален конституционализъм. Място, определено от заместник декана на Юридическия факултет на СУ проф. д-р Мартин Белов, като чисто ново измерение, в което се разполагат права, „институционални сенки и структури на властта“, частно-правни корпорации (като интернет гигантите и мрежи), които притежават нашата реалност.
И докато академичните среди мислят как да поставят в справедливи взаимоотношения човек и изкуствен интелект, законодателите пишат, но не приемат закони, а институции и правоохранителни органи правят каквото могат за защита на децата от ИИ, самите деца вече подсказват пътя за защитата от ИИ.