Мисис България Ана Иванова с равносметка за ЧРД:
2020-та отне майка ми – това ме направи по-силна и смирена
Мисис България 2008 – Ана Иванова е една от най-успешните българки зад граница и на 17 февруари празнува рожден ден.
Има над 17-годишна кариера в Монако и в Люксембург.
Носителката на короната за най-красиви омъжени българки е отличена и с други престижни награди – „Мисис Дама на годината“ 2017, „Златно сърце“ 2014 и други.
Ана Иванова е първата българка, получила почетен медал от кмета на Монако заради благотворителните й инициативи като президент на фондация „Монако дриймс”.
– Ани, как празнува рождения си ден – с настроение или със самокритика си заредена?
– Ммм, да! Определено съм заредена с настроение, а относно самокритиката – тя трябва да се прави постоянно, ако искате да постигате целите си! Поне моята житейска философия е такава.
– Склонна ли си да направиш равносметка – какви цели постигна и какво мечтаеш да ти се случи?
– Благодаря на Бог и на Вселената – всичко, което съм си пожелала досега се е случило в годините. Но не спирам да мечтая никога и да сбъдвам мечтите си.
– Зад гърба си имаш професионални успехи, титли и корони. Какво обаче е щастието за теб?
– Титли, корони, призове…. Всичко това е преходно и доказване пред самия себе си в даденото време и момент до къде можеш да стигнеш. Щастието не се измерва – поне за мен в това. Щастието е много относително за всеки.
– Семейството или професията – къде успя да се реализираш по-добре?
– Мисля, че и в двете съм добра.
– Какви съвети би дала на дамите, които търсят себе си?
– На първо място – да не се губят, хахаха… Шегувам се, разбира се… Съвет от този род бих си позволила да дам само и единствено на децата си.
– Изминалата година мнозина определят като кризисна. За теб каква беше 2020-та?
– Ммммм да….. Аз специално криза не съм усетила, но преди три месеца загубих майка си. Беше голям шок, защото всеки си мисли, че неговата майка вечно ще е жива. Но…и да – по някакъв начин това ме направи и по силна, смирена и определено затвърждавам да съм ”над нещата”!
– Твоите именни и рождени дни предишни години преминаваха в благотворителни събития. Сега това е невъзможно – как ще празнуваш?
– Така беше и ще бъде винаги! Няма да сме вечно в пандемия, надявам се. Но и тя дори не ме спира да помагам, просто не е публично.
– Какво ще си пожелаеш на този специален за теб ден?
– Пожелавам на всички и на себе си най-вече здраве, късмет и да бъдем една идея по-смирени. И винаги, когато почустваме емоциите, които искаме да изразим към близките си, да го направим, защото утре може да е късно. Всеки има нужда да чуе думата: „Обичам те„ и да знае, че някой някъде мисли за него.