От Merry Christmas до „merry си приказките”
Както всяка година по Рождество, честити сме, прелюбезни, с „неподозирани портали във времето, които предизвикват нови самооценки, преосмисляне на света и възможност за промяна на ориентацията ни в него“. И както обикновено, тон задава почетният председател на ДПС. От най-ранна демократична възраст ме преследват две подозрения: че с всяка своя реч Ахмед Доган просто се подиграва на колегите си политици и че китайците са измислили „фън шуй”, за да ни се смеят, докато гледат как си разместваме мебелите.
В един от времевите портали получаваме Грипен, в друг, обаче, хващаме грип, а на клавиатурите на компютрите се появява нова команда – „ctrl+ F16”. В единия времеви портал изтребителят F16 бил само на хартия, в другия – дори Бахрейн били въоръжени с него. Нищо не е сигурно, освен че до Нова година няма да има избори и че – ако говориш неразбираемо –може и да минеш за умен. Казвам ви го не само като наблюдател, но и като човек с говорни дефекти. Говорните дефекти също отварят неподозирани портали! Аз си мислих, че в Лондон съм издиктувал на рецепцията номера на паспорта си – 266419, но вместо това получих „two shrikes for one night”. Това ако не е „възможност за промяна на ориентацията”, здраве му кажи!
Трябва да си даваме сметка, че светът е съвсем различен и всичко казано, написано и показано, тутакси обикаля планетата. Така, на 31 декември, вместо в 2019-а, може да се окажете в You tube! По същия начин и Цветанов отиде на церемонията на програмата „Искам бебе”, но попадна в съвсем друг контекст. Все в тази връзка и изразът „албански реотан” е на път да се смени с „албански шпионин”, след като на сайта на албанското министерство на финансите се появи подробна информация за доходите, автомобилите, навиците и – разбира се – имената на шпионите от тяхната агенция „ШИШ”. Това е прозрачност, това е граждански контрол! Не е да не се е случвало и в България – по-паметливите ще се досетят за „онзи списък”, а още по-паметливите и за Чудомировото „тайна полиция, молим първо место!”. Ние сме свикнали, но в НАТО са сериозно притеснени и дори обявиха тревога от „най-висока степен”, защото не само агентите-албанци трябва да бъдат незабавно изтеглени, но и да се провери дали няма и друго изтичане. Така че, ако съседът ви внезапно изчезне по празниците, може и на ски да е отишъл, но може и албански шпионин да се окаже…
Тези дни между Рождество и Нова година наистина са време за равносметка, колкото и тривиално да е това. Да си кажем честно, както и да се поднасяме с властта, колкото и да се поднасяме по „Граф Игнатиев”, в крайна сметка имахме една добра година. Най-вече относително спокойна на фона на лудия свят наоколо. Да ви припомня, че онзи неприятен Часовник на страшния съд, в началото на тази година показваше две минути до полунощ, или до края на човечеството. Това са същите данни, които е показвал през 1953-а и цивилизацията никога досега не е била толкова близко до края си. Дори и да успеете да споделите Края на света в инстаграм, това ще ви е твърде малка утеха, повярвайте! Сигурно можем да искаме много неща да се подобрят в България (не само условията в следствените арести), но да си дадем и сметка, че трябва да сме благодарни за това, което имаме и да го пазим. Премиерът ни изглежда стабилен и способен да се справи с всяка ситуация. Президентът ни също изглежда способен да се справи… с всяка ситуация, създадена му от премиера. А ако не му е създадена, той сам си измисля ситуация и се справя. За парламентът това е ежедневие: там работят изцяло в духа на немската класическа философия, според която духът сам си създава пречки, за да се усъвършенства, преодолявайки ги.
Но ние да сме щастливи, че и за най-бедните има все пак нещичко на масите. И най-вече, че младенците все още се раждат без предни зъби и задни мисли и всяко едно новородено е метафора на Великото Рождество, защото му предстои поне веднъж да бъде разпнато, заради греховете на другите. Точно в тази връзка е редно малко да си мерим приказките около Мери Кристмас, защото хората се нуждаят колкото от добра политика и икономика, дваж повече от добра колективна психотерапия. „Филмите”, в които постоянно се вкарваме, най-често сами си ги снимаме и това – на първо място – е доказателство, че наистина нямаме сериозни проблеми. Хубаво е това за филмите да си го припомним точно на 28-и декември, когато – през 1895-а – в „Гранд Кафе” в Париж се е състояла първата платена филмова демонстрация на братя Люмиер. Присъствали 33 души, платили по един франк, за да се „вкарат във филма” на братята, чието име означава „светлина”. В България това е една мрачна година – годината, в която ритуално, насред София, самозаколваме един от най-родолюбивите си държавници – Стефан Стамболов. И тогава, както и сега сме се тресели от филства и фобства и сами сме си създавали повече проблеми, отколкото външните ни врагове. Тъжно е колко малко сме поумнели за 120 години! Но пък е весело, че продължаваме да сме тук точно такива: надживели три империи, част от които сме били, на път да надживеем и четвърта. Тук сме си – причудлива смес от християнство и дребно езичество, която вярва, че без нея няма да се скваси световното кисело мляко. И вероятно е така!
Хайде, да сте здрави и разумни, по-възможност – щастливи и благодарни и да ви се падне биткойна в Новогодишната баница!