Студенти от четири български университета представят своя прочит на спектакли, поставени от пет от водещите български театри.
Проектът „Плакатът работи“ е на Художествената галерия „Петко Чурчулиев“ в Димитровград. Великотърновският театър „Константин Кисимов“ е първият в страната, където се представя изложбата със студентските театрални плакати. Проектът се финансира от фонд „Култура“.
Плакатите са 24 от постановки, поставени през последната година в пет културни института в страната – великотърновският театър, театър „Българска армия“ в София, Куклен театър – Пловдив, Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас и в Общинския драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград.
Плакатите са дело на 12 студенти от Художествената академия в София и нейния филиал в Бургас, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Дали публиката ще влезе в театралната зала, за да гледа дадена постановка, много зависи и от нейния плакат, казва Васил Вълчев, директор на великотърновския музикално-драматичен театър:
„Със сигурност плакатът е едно от най-важните неща. Плакатът е нещо, кото зрителят оценява. И със сигурност по-големите продажби зависят и от самия плакат“.
Да се възроди театралният плакат е в основата на идеята за студентската изложба „Плакатът работи“, обясни Емилия Стоева, уредник в димитровградската художествена галерия, събрала в проекта си студентските работи:
„Нашата галерия единствена в страната пази архива на театралния плакат от 80-е години. Много присърце приехме идеята да възродим театралния плакат, който в последните години е почти изчезнал“.
Днешните театрални плакати са коренно различни от онези от преди 40 и повече години. Тогава театралният плакат е бил отдушник на системата, коментира Антоанета Станчева, театрален консултант на проекта:
„Имало е специфичен бунт в плаката и в графичния израз на плаката – стилизиран, мощен усмиващ. Бил е изключително висока летва за самия художник“.
Плакатното мислене е много специфично и ролята му е „да удари с чук“ зрителя и да го накара да си плати билета и да влезе за гледа театралната постановка. Плакатът трябва да провокира публиката да се замисли, казва Антоанета Станчева:
„Виждате евтиният плакат, най-популярният плакат с жестоко насилени, усмихнати актьори, той във времето не издържа. Ако искаме да възпитаваме мислеща нация, трябва визуалното изкуство на улицата, защото плакатът е изкуство на улицата, трябва да замисли публиката. Плакатът трябва да вкара всъщност публиката обратно“.
Преслава Тодорова и Силвия Николова са студентки от Великотърновския университет и имат вече по няколко плаката за театрални постановки. За проекта „Плакатът работи“ са направили плакат за оперетата „Страната на усмивките“ от Лехар за МДТ „Константин Кисимов“ и за пиесата на Оскар Уайлд „Колко е важно да бъдеш сериозен“, поставена в театър „Българска армия“.
„Работата беше много приятна. Срещнах се с режисьора, изгледах една репетиция. Водещото при създаването на плаката е действително да провокираме хората. Правят се много чернови, които отиват в кошчето. Понякога плакат се прави за седмица, понякога отнема месец, два“, споделиха студентките.
Младите плакатисти са много талантливи, но трябва да имат характер, да не се предават и да знаят, че носят своя маршалски жезъл, казва Антоанета Станчева и сподели за основния проблем:
„Работодателят на плаката е слаб. Театрите не поръчват много често мислещи плакати. И миличките студенти, които са разработили плакатно мислене, понеже трябва да се хранят, отиват в рекламни фирми и забравят, че бяха едни страхотни плакатисти“.
Театрални плакати се правят трудно, казва директорът на великотърновски театър Васил Вълчев:
„Много е особена динамиката в правенето на плакати и до голяма степен зависят от репертоарните планове на театрите. А те в днешно време налага се да се променят“.
Изложбата със студентските плакати ще остане във фоайето на великотърновския театър до средата на януари догодина, след което ще гостува на кукления театър в Пловдив.
По темата слушайте в звуковия файл.