Инсулиновата резистентност е състояние, при което секретираният инсулин не се използва ефикасно от организма. Когато клетките на мускулите, черният дроб и мастната тъкан станат „резистентни“ към действието на инсулина, глюкозата се задържа в кръвта, вместо да се абсорбира.
За да компенсира, панкреасът секретира все повече инсулин, за да регулира нивата на кръвна захар. С течение на времето бета клетките на панкреаса се изтощават и секреторната им функция се нарушава.
Повечето хора с инсулинова резистентност не знаят за състоянието си или осъзнават, че го притежават едва след като открият, че страдат от захарен диабет тип 2.
Добрата новина е, че ако научим за инсулиновата резистентност навреме, можем да предотвратим развитието на диабет.
Причини за развиване на инсулинова резистентност
Все още не са изяснени точните причини за развиване на инсулинова резистентност. Счита се, че генетичните фактори играят голяма роля — някои хора дори се раждат с това състояние.
Други рискови фактори са стресът и излишните килограми — липсата на физическа активност намалява чувствителността към инсулин. Но вярно е и обратното: инсулиновата резистентност води до качване на тегло. Тоест, говорим за един порочен кръг.
Симптоми и диагностика на инсулинова резистентност
Инсулиновата резистентност обикновено няма ясно проявена симптоматика. Много хора страдат от инсулиновата резистентност години наред, без да подозират за това.
При по-тежките случаи на инсулинова резистентност се наблюдават тъмни петна по кожата, обикновено около врата. Тези тъмни петна могат да се появят и по лактите, колената и подмишниците.
Инсулиновата резистентност се диагностицира най-често чрез кръвни — при ниски нива на „добър“ HDL холестерол, високи нива на триглицериди, високи нива на инсулин и пикочна киселина. Но понякога дори при добри показатели също може да съществува инсолинова резистентност. Надеждно изследване е и обременяване с глюкоза, като резултатите трябва да се разчетат от ендокринолог тъй като нямат точно определени референтни стойности.
Превенция и лечение на инсулинова резистентност
Регулирането на стреса и загубата на излишните телесни мазнини подобряват чувствителността на инсулина. Стъпките, които помагат, за подобряването на състоянието са:
Хранене: Бъдете внимателни с въглехидратите (не повече от 40-45% от калориите). Консумирайте предимно въглехидрати с нисък гликемичен индекс (повишават нивата на кръвна захар плавно).
Набавяйте си адекватно количество белтъчини от висококачествени източници (телешко, пилешко, пуешко, суроватъчен протеин).
Консумирайте мононенаситени мазнини (зехтин, ядки, авокадо). Яжте много зеленчуци (4-5 пъти дневно). Наблегнете на плодовете с нисък гликемичен индекс (череши, грейпфрут, кайсии и ябълки). Спрете тютюнопушенето.
Тренировки: Високо интензивните тренировки подобряват чувствителността към инсулин.