Автор: 

- Advertisement -

100 Вести

Писателят ще завещае и 7 000 тома книги на Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов”

Христо Стоянов и неговата съпруга Милена Кирова дариха на Габрово богата колекция от картини, събирани около три десетилетия от родения тук писател и публицист. Стоянов предпочита думата „завещавам” пред „дарявам”, затова и официалното представяне на творбите, което ще се състои на 7 май от 17.30 часа в ХГ „Христо Цокев”, ще премине под наслов „Завещанието”.
Колекцията, която доскоро изпълваше всички стени и кътчета във варненското жилище на дарителите, вече е в художествената галерия в Габрово. Завещанието включва картини на Владимир Димитров – Майстора, Светлин Русев, Златю Бояджиев, Сули Сеферов, Владимир Киров, Бойко Колев, Ивайло Мирчев, Свилен Блажев, Валентин Узунов, Чавдар Петров, Николай Ангелов – Гари, Ели Ангелова, Вихра Григорова, Никола Манев, Валентин Старчев, Теофан Сокеров, Стоян Стоянов – Течи, Стоимен Стоилов, Веселин Дамянов – Вес, Димитър Каратонев… и десетки още не само платна, но и прекрасни графики и скулптурни произведения. Някои автори присъстват с цели периоди от тяхното творчество.
Например, има произведения на невероятния Сули Сеферов от ученическите години до най-новите му баладично-приказни творби. Реално в колекцията влизат отделни авторски колекции. Преди събитието на 7 май се свързахме с Христо Стоянов, който съобщи за още един огромен жест.
Писателят ще дари личната си библиотека от 7 000 тома книги на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово. Тя, както и колекцията е изключително ценна и поради факта, че голяма част от произведенията са подарявани на Христо Стоянов, носят лични послания и автографи от Валери Петров, Любомир Левчев, Йордан Вълчев, Николай Хайтов…
Юридически, за да не може да се оспорва от наследниците, Христо Стоянов е решил дарението да стане чрез фондация. Другата причина да избере тази форма е идеята му колекцията да бъде експонирана в отделна сграда, да се развива и обогатява. „Светлин Русев завеща едната си колекция на Плевен, но тя не се развива, стои си така като Дарение „Колекция Светлин Русев” и нищо повече – коментира писателят. – Докато моята цел е тази колекция да се развива и след смъртта ми, тоест да има нови попълнения от творби чрез пленери, дарения, попълване чрез закупуване. Така както в основата на Третяковската художествена галерия стои дарената от руския меценат Павел Третяков лична колекция. Така е с Ермитажа, Лувъра.
В България нямаме нито една колекция, която да е тръгнала от частно дарение. Колкото и странно да е това. Всички завещания са били опропастени. Защото най-новата сграда на Националната галерия „Квадрат 500“ е държавна работа. А аз искам да тръгне от частната инициатива най-после.”
Дарителският жест идва точно 50 години, след като Христо Стоянов е напуснал родния си град. Според неговите думи решението не е нито ново, нито импулсивно, идеята е отпреди доста години, но едва при кмета Таня Христова е успял да реализира завещанието си към габровци.
Дарителят ще се радва да ги види на 7 май, за да се запознаят с изложените 200-300 творби от колекцията. Особено държи на дядодянковци. „Без тях накъде съм! Ако не беше Дядо Дянко, нямаше да съм това, което съм. Навремето децата в квартала ни възпитаваха съседите. Мама и тати бяха на работа. Но ако не поздравиш съседа, той ще те шляпне по врата и ще каже: „Ти защо не поздравяваш, защо не си свалил шапката в хлебарницата…”.
И за да не излагам родителите си пред съседите, аз се съобразявах с дядодянковци. ”Разделяйки се с всичко, което няма цена за него, писателят, казано с думите на поета Минчо Г. Минчев, се гласи да застане съвсем „гол пред Бога”. И макар често да употребява „след смъртта ми”, роденият през 1956 година Христо Стоянов пресича момента за отвъдното в неговия си стил: „Ама, чакайте, аз не съм тръгнал да мра!
Дори съм свалил 20 килограма от ходене пеш, нямам личен лекар още, но човек трябва да знае, че това са неизбежни неща. Пък и имам един девиз – „Човек не умира за Родината си, човек живее за Родината си!”.
РЕКЛАМА