Фон дер Лайен очерта новия курс на ЕС: България с ключова роля в коридор за 12 млрд. евро между Европа и Централна Азия
В годишната си реч за състоянието на Европейския съюз председателят на Европейската комисия постави акцент върху сигурността, конкурентоспособността, изкуствения интелект, миграцията и защитата на децата в интернет
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи на 16 септември 2026 г. пред Европейския парламент в Страсбург основните политически приоритети на Комисията за следващата година.
Годишната реч за състоянието на Европейския съюз обхвана широк кръг от теми — от европейската икономика, енергетиката и отношенията с Китай до войната в Украйна, хибридните заплахи, миграцията, изкуствения интелект, климатичните бедствия и влиянието на социалните мрежи върху децата.
Основното послание на фон дер Лайен беше, че Европа трябва да развие способността да защитава самостоятелно своите икономически, технологични и стратегически интереси.
„В този свят Европа избра да прокара свой собствен път. И сега се появява една по-силна и независима Европа“, заяви председателят на Европейската комисия.
Сред най-значимите съобщения за България е намерението страната да има водеща роля в подготовката на голям международен транспортен и търговски проект, свързващ Европа с Южен Кавказ и Централна Азия.
България с ключова роля в новия Среден коридор
Фон дер Лайен обяви проект за международна свързаност, известен като Средния коридор, който трябва да осигури по-пряка връзка между Южен Кавказ, Централна Азия и европейския пазар.
Предвижда се чрез европейската инвестиционна стратегия Global Gateway да бъдат привлечени до 12 млрд. евро публични и частни инвестиции.
Поставените цели са:
- диверсифициране на транспортните и търговските маршрути;
- утрояване на търговските потоци;
- значително съкращаване на времето за превоз на товари;
- подобряване на връзките между Европа, Кавказ и Централна Азия до 2030 г.
За подготовката на проекта Европейската комисия възнамерява да организира Регионална среща на върха за свързаност съвместно с министър-председателя на България.
Това поставя страната ни в потенциално важна политическа и логистична позиция при изграждането на новите транспортни маршрути между Европа и Азия.
В официалната реч обаче не са посочени дата и място на срещата, конкретни обекти на българска територия или размерът на инвестициите, които биха били насочени непосредствено към България.
Следователно сумата от 12 млрд. евро не представлява финансиране, отпуснато на страната ни. Това е общата цел за привличане на публичен и частен капитал за целия международен проект.
Предстои да бъдат уточнени участващите държави, инфраструктурните направления, източниците на финансиране и конкретната роля на България.
Европейски механизъм срещу дронове, саботаж и кибератаки
Сигурността беше сред водещите теми в речта.
Фон дер Лайен предупреди, че Европа е изправена пред нарастващи хибридни заплахи, сред които:
- навлизане на дронове;
- кибератаки;
- саботаж;
- палежи;
- наблюдение на стратегически и военни обекти;
- операции за дезинформация и чужда намеса.
Според нея европейските институции и механизмите за вземане на решения са били създадени за различна международна среда и вече не отговарят достатъчно бързо на новите рискове.
Председателят на Комисията предложи създаването на Европейски протокол за извънредна сигурност, който да изпълнява функция, сходна с член 4 на Северноатлантическия договор.
При задействане на механизма от една държава членка всички страни от ЕС ще трябва да се съберат, за да координират общ отговор, да ограничат последиците и да предотвратят допълнителна ескалация.
Този механизъм би се отнасял до действия, които не достигат прага на открита въоръжена агресия, но представляват реална заплаха за националната и европейската сигурност.
Важно е да се отбележи, че предложението не е еквивалент на член 5 на НАТО, който предвижда колективна отбрана при въоръжено нападение. Замисълът е да се създаде европейска процедура за политическа и оперативна координация при по-ниско равнище на заплаха.
Фон дер Лайен съобщи и намерение за разработване на нова Европейска стратегия за сигурност и представяне на концепция за Европейски съвет за сигурност.
В подобен формат биха могли да участват не само държавите от ЕС, но и партньори като Великобритания, Канада, Норвегия и Украйна.
Нови общоевропейски отбранителни способности
Председателят на Европейската комисия обяви и създаването на Европейски инструмент за стратегически способности, съгласуван с НАТО.
Намерението е държавите да инвестират съвместно в системи, които отделните европейски страни трудно могат да развият самостоятелно в необходимия мащаб:
- противовъздушна и противоракетна отбрана;
- стратегически транспорт;
- зареждане на самолети във въздуха;
- космически системи;
- киберсигурност;
- други критични отбранителни способности.
Фон дер Лайен посочи, че европейските разходи за отбрана са нараснали с близо 80% за последните пет години. Според нея следващият етап трябва да бъде насочен към повече общи поръчки, съвместими системи и укрепване на европейската отбранителна индустрия.
ЕС ще продължи подкрепата за Украйна
В речта беше потвърдена политическата, финансовата и военната подкрепа за Украйна.
Европейската комисия възнамерява:
- да подпомогне енергийната и отоплителната инфраструктура на страната през зимата;
- да укрепи украинската противовъздушна отбрана;
- да ускори доставката на ракети за системите Patriot;
- да развива съвместни проекти с украински отбранителни компании;
- да подпомогне разработването на по-достъпна и модулна противоракетна система;
- да засили прилагането на санкциите срещу Русия и да ограничи възможностите за тяхното заобикаляне.
Фон дер Лайен подчерта, че Европа трябва постепенно да намали зависимостта си от един-единствен доставчик на критични отбранителни системи.
Забрана на социалните мрежи за деца под 13 години
Сред най-обсъжданите предложения в речта е бъдещият EU Kids Act — европейски законодателен пакет за защита на децата в цифровата среда.
Предложеният модел предвижда различни равнища на защита според възрастта:
- децата под 13 години да нямат достъп до социални мрежи;
- между 13 и 15 години да могат да използват само ограничени профили, създадени и контролирани от родител или настойник;
- тези профили да имат ограничени функции и максимално време за използване от един час дневно;
- за потребителите между 15 и 18 години платформите да бъдат задължени да предлагат специално проектирана безопасна среда.
Фон дер Лайен заяви, че технологичните компании трябва да доказват, че услугите им са безопасни за непълнолетните, вместо отговорността да се прехвърля основно върху родителите и децата.
Тя посочи сред рисковете пристрастяващите функции, автоматичното насочване към все по-крайно съдържание, онлайн тормоза и използването на снимки на момичета за създаване на сексуализирани изображения чрез изкуствен интелект.
„Не става дума за това дали непълнолетните имат достъп до социалните мрежи, а кога и как позволяваме на социалните мрежи да получат достъп до непълнолетните“, заяви председателят на Комисията.
Мерките все още не са действащи правила. Предложението трябва да премине през европейската законодателна процедура и да бъде обсъдено от Европейския парламент и държавите членки.
Комисията подготвя и по-широк Акт за цифрова справедливост, насочен към пристрастяващия дизайн и други практики, засягащи всички потребители, а не само децата.
Европа и рисковете от най-мощните модели с изкуствен интелект
Друг централен акцент беше развитието на изкуствения интелект.
Фон дер Лайен определи ИИ като основен технологичен слой на бъдещата икономика и сигурност, но предупреди, че по-мощните модели създават нови рискове.
Сред тях тя посочи:
- използване на ИИ за мащабни кибератаки;
- автономно или частично автономно създаване на зловреден код;
- възможността най-съвременните системи да попаднат в ръцете на враждебни структури;
- рискове, свързани със самоусъвършенстващи се модели и автономни ИИ агенти.
Европейската комисия ще търси сътрудничество с Канада, Великобритания и други партньори за оценяване и проверяване на моделите, системи за ранно предупреждение и общи правила за сигурност.
Предвижда се и диалог с водещите компании, разработващи най-мощните модели, относно възможностите да се контролира темпото на развитие на особено рисковите системи.
Едновременно с това ЕС няма намерение да се отказва от технологичната надпревара. Комисията планира увеличение на европейския изчислителен капацитет и нови механизми за публично и частно финансиране на перспективни европейски компании.
Като области с най-голям потенциал за внедряване на ИИ са посочени:
- здравеопазването;
- транспортът;
- земеделието и хранителната индустрия;
- високотехнологичното производство;
- отбраната и космическият сектор.
В здравеопазването фон дер Лайен даде като пример подпомаганата от ИИ мамография, но подчерта, че технологията трябва да подпомага медицинските специалисти, а не да ги заменя.
По-твърда позиция към Китай
Председателят на Европейската комисия определи търговския дефицит на ЕС с Китай като неустойчив.
По представените от нея данни през предходната година дефицитът при търговията със стоки е достигнал приблизително 1 млрд. евро дневно.
Фон дер Лайен предупреди, че Европа вече преживява „втори китайски шок“, изразяващ се в натиск върху европейското производство и риск от деиндустриализация.
Тя заяви, че ЕС ще използва всички налични инструменти, за да постигне по-балансирани търговски отношения с Пекин.
Особено внимание беше отделено на зависимостта от Китай при критичните суровини. При част от тях европейската зависимост надхвърля 80%, а при някои редкоземни елементи достига около 90%.
Затова Комисията планира създаване на Европейска корпорация за критични суровини, която да подпомага общите доставки и натрупването на стратегически резерви за:
- електромобили;
- микрочипове;
- батерии;
- чисти технологии;
- отбранителната промишленост.
Канада може да стане първият асоцииран член на ЕС
Фон дер Лайен предложи да започне работа по възможността Канада да се превърне в първия „асоцииран член“ на Европейския съюз.
Това е политическа инициатива, а не вече установен правен статут.
Предвижда се задълбочаване на отношенията между ЕС и Канада чрез бъдещ „Алианс за бъдещето“, който да обхваща:
- високотехнологично производство;
- енергетика;
- критични суровини и батерии;
- изкуствен интелект;
- квантови технологии;
- киберсигурност;
- отбранителна промишленост;
- сътрудничество в Арктика.
Канадският министър-председател Марк Карни присъства на речта в Европейския парламент.
Извънреден механизъм при масови миграционни потоци
Европейската комисия ще предложи нова рамка за реакция при внезапни масови миграционни потоци, които са умишлено организирани или използвани като средство за политически натиск.
Механизмът ще може да бъде задействан само при строго определени критерии и ще допуска ограничена във времето гъвкавост при прилагането на стандартните процедури.
Комисията предвижда още:
- укрепване на Frontex;
- ускоряване на връщането на лица без право на престой;
- усъвършенстване на системите за ранно предупреждение;
- по-тясно сътрудничество с трети държави;
- ограничаване на каналджийските и трафикантските мрежи;
- развитие на законни възможности за миграция чрез представителства в партньорски страни.
Фон дер Лайен подчерта, че защитата на външните граници трябва да се съчетава със спазването на основните права и правото на закрила.
Нови мерки за горещините, водата и пожарите
След тежките климатични явления през лятото Комисията подготвя нова европейска рамка за климатична устойчивост.
Сред обявените инициативи са:
- Европейски план за действие при горещини;
- Европейска инициатива за водата;
- Алианс за застраховане срещу климатични бедствия;
- определяне на 100 от най-уязвимите европейски територии;
- подобряване на ранното предупреждение и готовността на здравните системи;
- възможно създаване на европейски противопожарен въздушен флот.
Според представените в речта данни едва около 25% от щетите от природни бедствия в Европа са покрити от частно застраховане. В останалите случаи значителна част от финансовата тежест се поема от националните бюджети.
Какво действително следва от речта
Речта за състоянието на Европейския съюз е политически и програмен документ. Тя определя посоката на Европейската комисия, но не превръща автоматично всички обявени идеи в действащи решения.
Част от инициативите трябва тепърва да бъдат оформени като законодателни предложения. Други ще изискват одобрението на Европейския парламент, Съвета на ЕС или самите държави членки. Големите инвестиционни проекти ще преминат през отделно планиране, финансиране и договаряне.
Затова е важно да се прави разграничение между:
- политически намерения;
- предстоящи предложения на Европейската комисия;
- договорено финансиране;
- окончателно приети европейски правила.
Най-конкретният български акцент на този етап е предвидената съвместна среща на върха за Средния коридор. Тя може да даде на България значима роля в бъдещата европейска транспортна и търговска свързаност, но реалният икономически ефект ще зависи от последващите решения, инфраструктурните проекти и договореното финансиране.
В по-широк политически план речта показва преход към Европейски съюз, който се стреми да бъде по-самостоятелен в сигурността, енергетиката, технологиите, търговията и управлението на стратегическите ресурси.
Източници:
Европейска комисия — пълен текст на речта за състоянието на Европейския съюз
Европейска комисия — основни инициативи, обявени в речта
Reuters — новата европейска рамка при масови миграционни потоци
Reuters — позицията на ЕС за търговския дефицит с Китай
Associated Press — европейски механизъм срещу хибридни заплахи
Associated Press — предложените ограничения за социалните мрежи