С новата административна реформа, в която първоначално трябваше да има съкращение на държавната администрация, но след това се откриха нови министерства и институции, максимата “да се намери работа за човека” става все по-важна.
Сетих се за това преди няколко седмици, когато стана ясно, че Литва може да получи неочаквана подкрепа от Тайван – инвестиционен план за 200 милиона долара за започването на производство на най-добрите микрочипове (или полупроводници) в света. Европа е в трескаво търсене на решение на проблема с недостига на такива чипове, които се произвеждат основно в Тайван и Южна Корея. Нарушените вериги за доставки в следствие на пандемията, рязко повишеното търсене от Китай и други производители на електроника, както и съвпадения от лоши обстоятелства създадоха световен недостиг на микрочипове, особено на най-висококачествените.
Затова цели фабрики за автомобили в Европа трябваше да затворят за седмици, а чакането за нов принтер или лаптоп достигна 6 месеца. На този фон се появява историята на Литва. Накратко, след известен политически реверанс към Тайван, Литва получи търговско ембарго от Китай, но и моментално предложение за инвестиции и най-важното – пренос на знание и технологии от Тайван. Част от тях са свързани с държавната компания Taiwan Semiconductor Manufacturing Company, която държи 54% от пазара на микрочипове в света. Пробивът на прибалтийската държава е впечатляващ, защото Франция и Германия вече многократно са опитвали да договорят подобни инвестиции в сферата на чиповете, но без успех.
В същото време, днес Европейската комисия обяви т. нар. Chips Act, с който цели да насърчи развитието на екосистема за производството на микрочипове в ЕС. В предложеното законодателство има правила за по-лесно отпускане на държавна помощ, както и различни инструменти за финансиране на развойна дейност и производство. Целта е през 2030 г. 20% от производството на микрочипове в света да се реализира в ЕС. Амбицията е за четворно увеличение спрямо сегашното ниво и са предвидени допълнителни 11 млрд. евро публичен ресурс в допълнение на инвестициите, които държавите от ЕС вече са насочили в тази сфера.
За съжаление, статистиката показва, че точно от фондовете на ЕС, които ще осигуряват голяма част от финансирането в сферата на микрочиповете – Европейският съвет по иновации, част от Хоризонт Европа, и Европейската банка за развитие, Източна Европа като цяло се представя доста неуспешно. Едва 3 от 65 компании, които са получили подкрепа при последното раздаване, са от Източния блок.
Съживяване на производството на микрочипове в България или поне влизането в европейската екосистема за тях е възможност, която възниква рядко. Това е съвпадение на дисбаланс в производството и доставките, увеличаваща се нужда, технологична ниша и възможности за финансиране. Позволявам си да дам тази идея на Министерството на иновациите.
Все ми се струва, че след като то вече така и така е създадено, работата му съвсем не е да води работни групи със Северна Македония. Без да обиждам никого, но колко иновации можем да вземем от Скопие? Или иновативно ще решим исторически спор, когато извадим историята от него? Едва ли. Затова направете така, че България да се включи активно в инициативата на ЕС. Проучете възможностите за привличане на инвестиции, за изграждане на капацитет и специалисти по темата и организирайте работни групи с Тайван, както прави Литва.
автор: Ева Майдел