Неидентифициран дрон се взриви край Кардам, на километър от ключова газова инфраструктура

Допълнение към 10 август:

МВР: Дронът не е бил предназначен за пряко нападение

На 10 август министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев съобщи, че според установеното до момента апаратът, взривил се край Кардам, не е ударен боен дрон. По думите му той е предназначен да действа съвместно с други безпилотни системи, което съответства на първоначалното му определяне като дрон-примамка „Майя“.

Разследването и техническите експертизи продължават с използване на информация от международни партньори. Все още не са обявени окончателни заключения кой е управлявал конкретния апарат, откъде е бил изстрелян, по какъв маршрут е преминал и защо се е отклонил към България.

Междувременно външният министър Велислава Петрова провежда среща с украинския посланик Олеся Илашчук. Към 12:30 ч. не е публикувана официална информация за резултатите от разговора.

Допълнение към 9 август 2026:

Мобилна система за борба с дронове е разположена в Генерал Тошево

На 9 август областният управител на Добрич Руслан Томов съобщи, че процесуално-следствените действия на мястото на инцидента са приключили. Всички намерени останки от безпилотния апарат са събрани и изпратени за експертно изследване, а районът вече не е отцепен.

„Гранична полиция“ е предоставила на Граничното полицейско управление в Генерал Тошево мобилна система за откриване и противодействие на дронове. Увеличени са граничните и полицейските патрули и продължава засиленото наблюдение на въздушното пространство.

Към момента обаче няма публикувано окончателно експертно заключение за модела и принадлежността на апарата, вида на взривното вещество, маршрута или причината за отклоняването му към България. Предварителната идентификация като дрон-примамка „Майя“ остава работно заключение.

Апаратът е навлязъл в България откъм Румъния, без да бъде засечен и идентифициран. Няма пострадали и материални щети, но произходът, видът и целта му остават неизвестни

Неидентифициран дрон е навлязъл в българското въздушно пространство откъм Румъния и се е взривил на около 100 метра навътре в територията на България. Инцидентът е станал в 08:10 ч. на 8 август 2026 г. край Кардам, област Добрич – в непосредствена близост до бившия граничен контролно-пропускателен пункт и до важни съоръжения на трансграничната газопреносна система.

Няма пострадали хора и не са установени щети по сгради, инфраструктура или земеделски площи. Районът е бил незабавно отцепен, а на място са изпратени екипи на Гранична полиция, Националната полиция и Министерството на отбраната.

Въпреки благополучния край инцидентът поставя сериозни въпроси за защитата на българското въздушно пространство, способността за откриване на нисколетящи безпилотни апарати и сигурността на стратегическата енергийна инфраструктура.

Какво се е случило край Кардам

След извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет премиерът Румен Радев съобщи, че дронът е преминал границата от посока Румъния и е експлодирал в слънчогледова нива.

Мястото се намира приблизително:

• на 100 метра навътре в българската територия;
• на около 200 метра от бившия ГКПП „Кардам“;
• на около 200 метра от румънска компресорна станция;
• на приблизително един километър от българската компресорна станция на Трансбалканския газопровод.

Според информацията, представена от премиера, шумът от апарата първо е бил регистриран от служители на румънската гранична полиция. Малко по-късно български граничен наряд в района на Генерал Тошево е чул силен взрив и е видял черен дим.

Мястото е било установено веднага и достъпът до него е ограничен за извършване на оглед и обезопасяване.

Областният управител на Добрич Руслан Томов съобщи, че движението през Кардам се извършва нормално и не са въведени ограничения. На мястото на инцидента е пристигнал и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Не е потвърдено, че дронът е военен

Първоначалните публикации в социалните мрежи определиха апарата като „боен дрон“. Такава квалификация обаче към момента не е потвърдена.

Румен Радев заяви, че това „не е дрон-играчка“, а по-голям апарат, който е бил сериозно повреден от експлозията. Наличният снимков материал не е позволил незабавното установяване на неговия модел.

Премиерът не потвърди дали дронът е цивилен или военен, дали е носел отделен взривен товар, или самият апарат представлява еднопосочно ударно средство. По оценката му силата на експлозията и черният дим показват наличието на значително количество взривно вещество. Това обаче все още е предварителна оценка, а не окончателно заключение от експертиза.

Не са установени и:

• производителят и конкретният модел;
• държавата или организацията, на която принадлежи;
• мястото, от което е изстрелян;
• пълният му маршрут;
• начинът на управление;
• причината за експлозията;
• евентуалната му цел;
• дали приближаването до газовите съоръжения е случайно или преднамерено.

Поради това на този етап няма фактическо основание дронът да бъде обявяван за руски, украински или принадлежащ на друга държава.

„Откъм Румъния“ не означава „изстрелян от Румъния“

Изразът, че апаратът е навлязъл от посока Румъния, показва единствено откъде е преминал българската граница. Той не доказва, че дронът е бил изстрелян от румънска територия или че румънската държава има отношение към полета му.

За да бъде възстановен маршрутът, трябва да бъдат събрани и съпоставени данни от българските и румънските радари, граничните служби, камерите в района, акустичните системи и евентуално запазената електроника на апарата.

Особено важни ще бъдат експертизите на двигателната система, навигационните компоненти, серийните номера, остатъците от взривното вещество и евентуално съхранените координати в бордовата памет.

Защо дронът не е бил засечен

Според премиера апаратът не е бил засечен и идентифициран нито в румънското, нито в българското въздушно пространство. Българските власти не са получили и информация за него от Комбинирания център за въздушни операции на НАТО в Торехон, Испания.

Тук е необходима важна точност: липсата на получена информация от Торехон не доказва сама по себе си, че центърът е регистрирал обекта и не е реагирал. Към момента публично съобщеното е, че България не е разполагала с предупреждение от него.

Центърът в Торехон ръководи и координира мисията по въздушна охрана на НАТО за пространството южно от Алпите. Той работи с данните, предоставяни от националните и съюзническите системи, и координира реакцията при неидентифицирани или потенциално опасни въздушни обекти.

Малки, бавни и нисколетящи дронове действително представляват сериозно предизвикателство за традиционните системи за въздушно наблюдение. Те могат да имат малка радарна сигнатура, да летят близо до земята и да се сливат с отраженията от релефа, растителността и сградите.

Самата НАТО определя откриването, проследяването и неутрализирането на т.нар. „ниски, бавни и малки“ въздушни цели като голямо предизвикателство за съществуващите сензорни и отбранителни системи.

Ефективното противодействие обикновено изисква комбинация от специализирани радари с малък обсег, оптични и инфрачервени камери, акустични датчици, средства за радиочестотно наблюдение и системи за радиоелектронна борба. Нито един отделен сензор не може да гарантира пълно покритие във всяка ситуация.

Защо близостта до газопровода е особено тревожна

Макар да няма нанесени щети, мястото на експлозията е чувствително заради близостта до трансгранична газова инфраструктура.

Точката Негру вода 1/Кардам свързва газопреносните системи на България и Румъния. Тя е част от Трансбалканския маршрут и има роля в плановете за развитие на Вертикалния газов коридор, чрез който се предвижда пренос на допълнителни количества природен газ от Гърция през България и Румъния към Централна и Източна Европа.

„Булгартрансгаз“ планира увеличаване на капацитета при Негру вода 1/Кардам след модернизация и обръщане на режима на работа на компресорната станция „Кардам“.

Това прави района важен не само за българската, но и за регионалната енергийна сигурност. Близостта на взрива до газовите съоръжения обаче не доказва, че те са били набелязана цел. Такава хипотеза може да бъде потвърдена или отхвърлена единствено след възстановяване на маршрута и анализа на навигационните данни на дрона.

Инцидентът идва след три свалени дрона в Румъния

Случаят край Кардам се развива на фона на поредица от нарушения на румънското въздушно пространство.

Между 24 и 26 юли 2026 г. румънските сили свалиха три руски дрона в рамките на три последователни дни. Един от тях беше идентифициран като апарат от типа „Шахед“, използван от руските сили във войната срещу Украйна. Към момента на първите съобщения експертизите на останалите два все още продължаваха.

Третият дрон беше свален от румънски F-16 над териториалните води на страната, на около 12 километра североизточно от Сулина. След нарушенията Румъния извика руския посланик и определи навлизанията като неприемливи.

Този регионален контекст обяснява повишената тревога, но не представлява доказателство, че апаратът край Кардам е част от същата серия или че има руски произход.

Какви мерки е предприела България

Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че до 31 юли охраната на българското въздушно пространство е осъществявана по традиционната схема с изтребители МиГ-29 и зенитно-ракетни комплекси.

От 09:00 ч. на 31 юли, след инцидентите в Румъния, наблюдението е било усилено чрез:

• допълнителни зенитно-ракетни средства;
• вертолети „Кугър“;
• самолети Су-25;
• допълнителни радиолокационни станции;
• засилено наблюдение на нисколетящи и малоскоростни въздушни цели.

След експлозията край Кардам правителството обяви, че ще прехвърли сили и средства на Гранична полиция за засичане и противодействие на дронове от границата с Турция към границата с Румъния. Засилва се наблюдението и охраната на стратегическите обекти в страната.

Предстои да бъде изяснено дали това прехвърляне ще остави отслабено покритието по българо-турската граница или ще бъде компенсирано с допълнителни ресурси.

Какво означава разглеждането на случая от НАТО

България ще представи информацията за инцидента на предстоящо заседание на Северноатлантическия съвет. На същия форум Полша ще докладва за случаи с балистични ракети, а Румъния – за навлезлите в нейното въздушно пространство дронове.

Докладването пред Северноатлантическия съвет не означава автоматично задействане на член 5 от Вашингтонския договор.

Член 5 се отнася до въоръжено нападение срещу държава от Алианса и всеки случай се оценява според конкретните факти. За инцидента край Кардам все още няма установен извършител, потвърдена цел или доказателства за преднамерена атака.

Член 4 позволява на държава членка да поиска консултации, когато смята, че нейната сигурност или териториална цялост са застрашени. Към 14:45 ч. на 8 август не е съобщено България да е поискала официални консултации по член 4 или случаят да е определен като въоръжено нападение.

Основните въпроси, на които разследването трябва да отговори

За да бъде направен достоверен извод, експертите трябва да установят:

1. Какъв е моделът и приблизителният размер на дрона?
2. Военно производство ли е, или е модифициран граждански апарат?
3. Какъв двигател, навигация и система за управление е използвал?
4. Какъв е видът и количеството на взривното вещество?
5. Взривил ли се е по предварително зададена команда, при удар или вследствие на техническа повреда?
6. Откъде е изстрелян и какъв маршрут е следвал?
7. Има ли връзка с войната в Украйна и предишните инциденти в Румъния?
8. Бил ли е насочен към конкретен обект?
9. Защо не е бил регистриран от националните и съюзническите системи?
10. Какви постоянни мерки са необходими за защита на границата и критичната инфраструктура?

Сериозен инцидент, но прибързаните обвинения са опасни

Фактът, че неидентифициран дрон с взривен компонент е преминал границата на две държави от НАТО и е експлодирал в близост до газова инфраструктура, е достатъчно сериозен сам по себе си. Не е необходимо към него да бъдат добавяни непотвърдени определения и обвинения.

Най-точното описание към момента е: неидентифициран дрон е навлязъл в България откъм Румъния и се е взривил край Кардам. Няма пострадали и щети. Видът, произходът, маршрутът и евентуалната му цел се разследват.

Всяко твърдение, че апаратът е руски, украински, военен или изпратен срещу газопровода, остава версия, докато не бъде подкрепено с резултати от техническите и криминалистичните експертизи.

Използвани източници

• БТА – официалното изявление на премиера Румен Радев
• БТА – информацията на министъра на отбраната за усиленото наблюдение
• Областна администрация – Добрич, цитирана от „Про Нюз Добрич“
• Reuters – трите свалени дрона в Румъния
• „Булгартрансгаз“ – ролята на точката Негру вода 1/Кардам
• НАТО – въздушната охрана и центърът в Торехон
• НАТО – консултациите по член 4
• НАТО – колективната отбрана и член 5

Автор: Радостина Минчева

Дигитален продуцент и Основател на ВИП МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ
Редакционно съдействие: Изкуствен интелект (AI)
Снимка: Изкуствен интелект (AI)