2.9 C
София
15 ноември , 2026
HomeАСПЕКТИБългария пада на 71-во място по свобода на медиите в света

България пада на 71-во място по свобода на медиите в света

Date:

АСПЕКТИБългария пада на 71-во място по свобода на медиите в света

България заема 71-во място от 180 държави и територии в Световния индекс за свобода на пресата на „Репортери без граници“ за 2026 г. Страната губи една позиция спрямо предходното издание на класацията и остава сред държавите в Европейския съюз с проблемна медийна среда.

Според новия World Press Freedom Index 2026 на международната организация „Репортери без граници“ България е поставена на 71-во място с резултат около 60 точки. В непосредствена близост до страната в класацията са Чили и Коморските острови, което само по себе си показва колко ниско остава българската медийна среда спрямо стандартите, към които една държава членка на Европейския съюз би трябвало да се стреми. Индексът сравнява свободата, с която журналистите и медиите могат да работят в 180 държави и територии.

Спадът не е драматичен като брой позиции, но е показателен като тенденция. България пада с едно място спрямо предходната година, когато беше на 70-а позиция. В специален документ от април 2026 г. „Репортери без граници“ припомнят, че още през 2025 г. България е била сред трите най-ниско класирани държави в ЕС по свобода на медиите, а хроничната политическа нестабилност и липсата на структурни реформи са оставили основните проблеми нерешени.

В профила си за България организацията описва медийната свобода в страната като „крехка и нестабилна“ и посочва, че малкото независими медии са под натиск. Това е едно от най-важните изречения в оценката, защото проблемът не е само в отделни случаи на натиск върху журналисти, а в цялостната среда, в която независимата журналистика трябва да оцелява икономически, политически и институционално.

Класацията за 2026 г. излиза на фона на глобално влошаване на свободата на пресата. „Репортери без граници“ съобщават, че условията за журналистика се влошават в 100 от общо 180 държави и територии. Организацията отчита засилващ се политически натиск върху медиите, авторитарни тенденции и отслабване на медийния пазар.

За България това означава, че страната не просто стои ниско в международна таблица, а продължава да има нерешен системен проблем. Медийната свобода не се измерва само с това дали съществуват много сайтове, телевизии, радиа и вестници. Тя зависи от това дали журналистите могат да работят без натиск, дали собствеността на медиите е прозрачна, дали публичното финансиране и рекламните бюджети не се използват като инструмент за влияние, дали съдебните дела не се превръщат в средство за сплашване, и дали обществото има достъп до проверена, независима и професионално създадена информация.

Особено чувствителен остава въпросът за икономическата зависимост на медиите. В малък пазар като българския оцеляването на независими редакции е трудно, когато рекламният ресурс е ограничен, а голяма част от публичността зависи от големи рекламодатели, институции, политически кръгове или свързани бизнес интереси. Така натискът невинаги изглежда като пряка цензура. Много по-често той минава през финансиране, достъп, отказ от реклама, съдебни претенции, кампании за дискредитиране или изолиране на неудобни журналисти.

Индексът на „Репортери без граници“ не трябва да се чете като суха международна статистика. Той е диагноза за качеството на публичната среда. Когато една държава е ниско в такава класация, това не засяга само журналистите. Засяга гражданите, бизнеса, институциите и демократичния процес, защото без свободни медии обществото по-трудно разбира кой взема решения, с какви мотиви, в чий интерес и с какви последици.

Поставянето на България след Чили и преди Коморските острови има силен символен ефект, но по-важният въпрос е защо държава членка на ЕС продължава да се намира толкова далеч от водещите европейски стандарти. Формалното наличие на медии не е достатъчно. Реалната свобода изисква защита на журналистите, прозрачност на собствеността, ясни правила за публичното финансиране, ефективна защита срещу SLAPP дела, независими регулатори и обществена нетърпимост към натиска върху редакционното съдържание.

На този фон 71-вото място не е просто лоша новина за имиджа на България. То е предупреждение, че медийната среда остава уязвима, а независимата журналистика продължава да работи при условия, които ограничават нейния обществен ефект.

В заключение, твърдението е вярно: България е на 71-во място в Световния индекс за свобода на пресата на „Репортери без граници“ за 2026 г., след Чили и преди Коморските острови. По-същественото обаче е не самото място, а фактът, че страната остава трайно в ниската част на европейската картина по медийна свобода.

Място Държава Общ резултат
61 Mauritania 63.36
62 Japan 62.90
63 Botswana 62.89
64 United States 62.61
65 Panama 62.14
66 Belize 61.66
67 Malta 61.44
68 Congo-Brazzaville 61.21
69 Malawi 60.96
70 Chile 60.84
71 Bulgaria 60.28
72 Comoros 60.23
73 Papua New Guinea 60.11
74 Hungary 59.85
75 Qatar 59.79
76 Guyana 59.58
77 Zambia 58.58
78 Senegal 58.11
79 Sierra Leone 57.06
80 Cyprus 56.91

 

Източникът е официалната страница на Reporters Without Borders, World Press Freedom Index 2026, където България е посочена на 71/180 с 60.28 точки. Непосредствено преди нея е Чили на 70-о място, а след нея са Коморските острови на 72-ро място.

Подробната разбивка за България е:

Показател Място / резултат
Общо място 71/180
Общ резултат 60.28
Политически показател 47.05
Икономически показател 39.46
Законодателен показател 67.69
Социално-културен показател 60.27
Сигурност 86.91
Промяна спрямо предходната класация -1 място

Това означава, че най-слабият компонент в оценката на България е икономическият показател, следван от политическия показател, докато най-висока е оценката по линия на сигурността на журналистите. Данните за тези показатели са в официалната таблична част на индекса.

Ето пълната класация World Press Freedom Index 2026 на „Репортери без граници“ по общ резултат. Източникът е официалната таблица на RSF за 2026 г., която сравнява 180 държави и територии по свобода на пресата.

Място Държава / територия Общ резултат
1 Norway 92.72
2 Netherlands 88.92
3 Estonia 88.54
4 Denmark 88.47
5 Sweden 87.61
6 Finland 86.22
7 Ireland 85.93
8 Switzerland 84.83
9 Luxembourg 84.14
10 Portugal 83.71
11 Czechia 83.01
12 Iceland 82.77
13 Liechtenstein 82.62
14 Germany 82.17
15 Lithuania 81.34
16 Belgium 81.17
17 Latvia 81.00
18 United Kingdom 79.45
19 Austria 79.43
20 Canada 78.76
21 South Africa 77.95
22 New Zealand 77.38
23 Namibia 76.97
24 Fiji 76.76
25 France 76.68
26 Jamaica 75.87
27 Poland 75.52
28 Taiwan 75.44
29 Spain 75.42
30 Timor-Leste 75.29
31 Moldova 74.77
32 Trinidad and Tobago 74.70
33 Australia 74.58
34 Suriname 73.20
35 Seychelles 73.04
36 Slovenia 72.88
37 Slovakia 72.71
38 Costa Rica 72.35
39 Ghana 72.20
40 Cabo Verde 71.98
41 Montenegro 71.80
42 Mauritius 70.92
43 Gabon 70.57
44 Dominican Republic 69.73
45 North Macedonia 69.49
46 Gambia 69.42
47 South Korea 69.12
48 Uruguay 68.72
49 Romania 67.71
50 Armenia 67.02
51 Tonga 66.62
52 Brazil 66.37
53 Croatia 66.31
54 Côte d’Ivoire 66.27
55 Ukraine 66.10
56 Italy 65.16
57 OECS 64.60
58 Liberia 64.54
59 Samoa 64.53
60 Andorra 63.91
61 Mauritania 63.36
62 Japan 62.90
63 Botswana 62.89
64 United States 62.61
65 Panama 62.14
66 Belize 61.66
67 Malta 61.44
68 Congo-Brazzaville 61.21
69 Malawi 60.96
70 Chile 60.84
71 Bulgaria 60.28
72 Comoros 60.23
73 Papua New Guinea 60.11
74 Hungary 59.85
75 Qatar 59.79
76 Guyana 59.58
77 Zambia 58.58
78 Senegal 58.11
79 Sierra Leone 57.06
80 Cyprus 56.91
81 Central African Republic 56.73
82 Northern Cyprus 56.57
83 Albania 56.52
84 Kosovo 55.89
85 Mongolia 55.79
86 Greece 55.05
87 Nepal 54.80
88 Paraguay 54.67
89 Lesotho 54.37
90 Bosnia-Herzegovina 54.29
91 Bolivia 54.25
92 Thailand 53.97
93 Chad 53.90
94 Equatorial Guinea 52.79
95 Malaysia 52.73
96 Brunei 52.58
97 Togo 52.56
98 Argentina 52.44
99 Mozambique 52.27
100 Guinea Bissau 51.99
101 Eswatini 51.94
102 Colombia 51.66
103 Madagascar 50.95
104 Serbia 50.79
105 Morocco / Western Sahara 50.55
106 Kenya 50.51
107 Haiti 50.32
108 Maldives 49.23
109 Angola 48.82
110 Burkina Faso 48.52
111 Guinea 48.45
112 Nigeria 48.11
113 Benin 47.39
114 Philippines 46.79
115 Lebanon 46.49
116 Israel 46.46
117 Tanzania 46.22
118 South Sudan 46.16
119 Burundi 46.14
120 Niger 46.02
121 Mali 45.63
122 Mexico 45.23
123 Singapore 44.57
124 Zimbabwe 44.37
125 Ecuador 44.37
126 Somalia 43.84
127 Oman 43.67
128 Guatemala 43.21
129 Indonesia 43.02
130 Democratic Republic of the Congo 42.16
131 Uganda 41.98
132 Honduras 41.02
133 Cameroon 40.88
134 Sri Lanka 40.77
135 Georgia 40.77
136 Kuwait 40.44
137 Tunisia 40.43
138 Libya 40.34
139 Rwanda 39.58
140 Hong Kong 39.49
141 Syria 39.44
142 Jordan 39.33
143 El Salvador 38.88
144 Peru 37.86
145 Algeria 37.38
146 Kyrgyzstan 35.06
147 Uzbekistan 34.95
148 Ethiopia 34.66
149 Kazakhstan 34.41
150 Bhutan 33.50
151 Cambodia 33.28
152 Bangladesh 33.05
153 Pakistan 32.61
154 Laos 32.54
155 Tajikistan 32.22
156 Palestine 32.09
157 India 31.96
158 United Arab Emirates 30.86
159 Venezuela 30.48
160 Cuba 29.22
161 Sudan 29.02
162 Iraq 28.85
163 Türkiye 27.94
164 Yemen 27.89
165 Belarus 27.72
166 Myanmar 26.38
167 Djibouti 25.04
168 Nicaragua 24.98
169 Egypt 24.92
170 Bahrain 24.84
171 Azerbaijan 23.95
172 Russia 23.15
173 Turkmenistan 23.06
174 Vietnam 21.15
175 Afghanistan 19.51
176 Saudi Arabia 19.11
177 Iran 17.45
178 China 13.85
179 North Korea 12.67
180 Eritrea 10.24

 

 

Източник https://rsf.org/en/index

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият политематичен мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.