България пада на 71-во място по свобода на медиите в света

България заема 71-во място от 180 държави и територии в Световния индекс за свобода на пресата на „Репортери без граници“ за 2026 г. Страната губи една позиция спрямо предходното издание на класацията и остава сред държавите в Европейския съюз с проблемна медийна среда.

Според новия World Press Freedom Index 2026 на международната организация „Репортери без граници“ България е поставена на 71-во място с резултат около 60 точки. В непосредствена близост до страната в класацията са Чили и Коморските острови, което само по себе си показва колко ниско остава българската медийна среда спрямо стандартите, към които една държава членка на Европейския съюз би трябвало да се стреми. Индексът сравнява свободата, с която журналистите и медиите могат да работят в 180 държави и територии.

Спадът не е драматичен като брой позиции, но е показателен като тенденция. България пада с едно място спрямо предходната година, когато беше на 70-а позиция. В специален документ от април 2026 г. „Репортери без граници“ припомнят, че още през 2025 г. България е била сред трите най-ниско класирани държави в ЕС по свобода на медиите, а хроничната политическа нестабилност и липсата на структурни реформи са оставили основните проблеми нерешени.

В профила си за България организацията описва медийната свобода в страната като „крехка и нестабилна“ и посочва, че малкото независими медии са под натиск. Това е едно от най-важните изречения в оценката, защото проблемът не е само в отделни случаи на натиск върху журналисти, а в цялостната среда, в която независимата журналистика трябва да оцелява икономически, политически и институционално.

Класацията за 2026 г. излиза на фона на глобално влошаване на свободата на пресата. „Репортери без граници“ съобщават, че условията за журналистика се влошават в 100 от общо 180 държави и територии. Организацията отчита засилващ се политически натиск върху медиите, авторитарни тенденции и отслабване на медийния пазар.

За България това означава, че страната не просто стои ниско в международна таблица, а продължава да има нерешен системен проблем. Медийната свобода не се измерва само с това дали съществуват много сайтове, телевизии, радиа и вестници. Тя зависи от това дали журналистите могат да работят без натиск, дали собствеността на медиите е прозрачна, дали публичното финансиране и рекламните бюджети не се използват като инструмент за влияние, дали съдебните дела не се превръщат в средство за сплашване, и дали обществото има достъп до проверена, независима и професионално създадена информация.

Особено чувствителен остава въпросът за икономическата зависимост на медиите. В малък пазар като българския оцеляването на независими редакции е трудно, когато рекламният ресурс е ограничен, а голяма част от публичността зависи от големи рекламодатели, институции, политически кръгове или свързани бизнес интереси. Така натискът невинаги изглежда като пряка цензура. Много по-често той минава през финансиране, достъп, отказ от реклама, съдебни претенции, кампании за дискредитиране или изолиране на неудобни журналисти.

Индексът на „Репортери без граници“ не трябва да се чете като суха международна статистика. Той е диагноза за качеството на публичната среда. Когато една държава е ниско в такава класация, това не засяга само журналистите. Засяга гражданите, бизнеса, институциите и демократичния процес, защото без свободни медии обществото по-трудно разбира кой взема решения, с какви мотиви, в чий интерес и с какви последици.

Поставянето на България след Чили и преди Коморските острови има силен символен ефект, но по-важният въпрос е защо държава членка на ЕС продължава да се намира толкова далеч от водещите европейски стандарти. Формалното наличие на медии не е достатъчно. Реалната свобода изисква защита на журналистите, прозрачност на собствеността, ясни правила за публичното финансиране, ефективна защита срещу SLAPP дела, независими регулатори и обществена нетърпимост към натиска върху редакционното съдържание.

На този фон 71-вото място не е просто лоша новина за имиджа на България. То е предупреждение, че медийната среда остава уязвима, а независимата журналистика продължава да работи при условия, които ограничават нейния обществен ефект.

В заключение, твърдението е вярно: България е на 71-во място в Световния индекс за свобода на пресата на „Репортери без граници“ за 2026 г., след Чили и преди Коморските острови. По-същественото обаче е не самото място, а фактът, че страната остава трайно в ниската част на европейската картина по медийна свобода.

Източникът е официалната страница на Reporters Without Borders, World Press Freedom Index 2026, където България е посочена на 71/180 с 60.28 точки. Непосредствено преди нея е Чили на 70-о място, а след нея са Коморските острови на 72-ро място.

Подробната разбивка за България е:

Източник https://rsf.org/en/index