Атентатът на гара Буново (9 март 1985 г.)

Хронология на събитията

На 9 март 1985 г. вечерта във влак №326 (бърз влак Бургас–София) избухва бомба във вагона, предназначен за майки с деца​.

Взривното устройство е било с таймер и е планирано да детонира при навлизането на влака в дългия 3200 м тунел “Гълъбец” край гара Буново, с цел да предизвика максимален хаос и жертви в затвореното пространство​

Поради маневра на предишната гара Златица, влакът закъснява с около 2 минути и вместо в тунела, бомбата се взривява в 21:31 ч. на самата гара Буново​.

Експерти изчисляват, че ако взривът беше станал в тунела, броят на загиналите е щял да бъде многократно по-голям​.

Жертви и пострадали

Атентатът на гара Буново остава най-кървавото железопътно нападение в историята на България по брой на жертвите​.

При експлозията във вагон №5 на влак 326 загиват общо 7 души, включително две деца, а други 9 души са тежко ранени​

Поименно жертвите са: Георги Цветанов (12 г.), Стефан Атанасов (13 г.), Яворка Петрова (38 г.), Емил Георгиев (40 г.), Стилиян Иванов (60 г.), Николай Генков (63 г.) и Райна Бозукова (64 г.)​ bg.wikipedia.org

Сред загиналите деца е имало глухонеми ученици, прибиращи се у дома​.

При взрива са тежко ранени още 9 души (сред които също 2 деца), а десетки други пътници се разминават с по-леки наранявания и уплаха​

Около половин час по-късно същата вечер (в 22:03 ч.) друга бомба избухва във фоайето на хотел „Сливен“ в град Сливен.​

Взривното устройство там е скрито в гардероба на кафе-сладкарницата (известна като „Епруветката“); дървените стени на гардероба частично поемат ударната вълна, поради което няма загинали, но са ранени 23 души, а таванът на залата е разрушен​.

 Двете експлозии в Буново и Сливен са координирани и извършени на един и същи ден, вероятно от една и съща терористична група.

Веднага след взрива на гара Буново към мястото се насочват екипи на МВР и Бърза помощ. Лично министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов и министърът на транспорта Васил Цанов пристигат на гарата малко след атентата​

 Опожареният вагон е откачен от композицията, а спасителни екипи в продължение на шест часа извозват ранените и телата на загиналите към болниците в региона​

Останалите пътници във влака са подложени на щателна проверка от органите на реда – проверява се кога и откъде всеки си е купил билета, къде се е качил и какъв багаж носи​.

Едва след щателното обследване около 3 часа след полунощ, влакът е освободен да продължи пътя си към София.

Извършители и мотиви

Разследването установява, че атентатът е дело на организирана терористична група от трима души – български граждани от турски произход. Те са действали като членове на нелегалната протурска организация „Турско националноосвободително движение в България“ (ТНОДБ)​.

Според обвинителния акт мотив за престъплението са репресивните мерки на тогавашната власт срещу турското малцинство, известни като „Възродителен процес“ – кампания по насилствена смяна на имената и идентичността на българските турци​.

Атентатът на Буново, както и бомбата в хотел „Сливен“, идват като отмъстителна реакция срещу тази политика на асимилация​.

Тримата пряко извършители на взрива са Елин Маджаров (в трудови документи с рождено име Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб)​.

Те действали конспиративно от края на 1984 г., като по-рано същата група е организирала и бомбени взривове на 30 август 1984 г. – в чакалнята на жп гара Пловдив и на летище Варна – които за щастие не взимат човешки жертви​.

Заложената на гара Буново бомба е била кулминация на тази серия атаки. Терористите внимателно избрали във влака специалния вагон за майки с деца, за да предизвикат максимален обществен шок​.

Реакция на властите и обществото

Държавните власти по време на инцидента (социалистическото правителство на БКП) реагират със стремеж да заловят организаторите, но също и с информационно затъмнение за широката общественост. В официалните медии непосредствено след случая не се съобщава открито за терористичен атентат. Вместо това Българската телеграфна агенция (БТА) публикува на 11 март 1985 г. кратка дописка, представяща случилото се като „железопътна злополука“, без споменаване на бомба​.

В бюлетина се посочва само, че на 9 март вечерта е станал инцидент с вагон №5 на бързия влак Бургас–София, при който има 7 загинали и 9 ранени, и че комисия от специалисти разследва причините за злополуката.

Този завоалиран първоначален подход цели да не се всява междуетническо напрежение и паника сред населението, докато тече издирването на извършителите.

В същото време органите на МВР провеждат мащабно разследване и операции по откриване на виновните лица. Властите получават и подкрепа от граждани – свидетелски показания и сигнали, които помагат за разплитане на случая​.

Терористичната група успява да се укрие за известно време, но постепенно службите събират достатъчно доказателства и през 1987 г. залавят заподозрените. Процесът срещу тях се води при закрити врати във върховния съд през 1988 г., тъй като по онова време темата за протурските действия остава чувствителна.

Обществото научава пълните подробности за атентата едва след промените през 1989 г., когато информационните ограничения отпадат. С потрес се установява, че сред загиналите е имало невинни деца, което предизвиква всеобщо осъждане на тероризма. Българското общество – независимо от етнос и политически убеждения – категорично заклеймява бомбеното нападение като варварски акт срещу живота на мирни граждани.

Разследване и присъди

След продължително следствие, съдебният процес срещу извършителите на серията бомбени атентати (включително този на гара Буново) се провежда от 4 до 25 април 1988 г. във Върховния съд на НРБ.

Събрани са над 200 тома доказателства и експертизии, и са разпитани десетки свидетели​.

На 25 април 1988 г. тримата главни извършители – Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб) – са осъдени на смърт чрез разстрел за терористичния акт и отнетите човешки животи​.

Присъдите са изпълнени няколко месеца по-късно същата година, след утвърждаване от Държавния съвет, и телата на екзекутираните са кремирани тайно​.

В обвинителния акт се посочва, че с действията си те са причинили смъртта на общо 8 души (в различните атентати, от които две деца) и опит за убийство на още 51 лица, получили различни степени на наранявания​.

На съд са изправени общо 7 души, като освен главните трима, останалите четирима са обвинени като помагачи и съучастници. На тях са наложени ефективни присъди лишаване от свобода: най-тежко наказание получава Севдалин Маджаров Алипиев (Сабри Мехмедали) – 6 години затвор​.

Другите подсъдими – Никола Николов, Севда Латинова и Милко Вълканов – са осъдени съответно на 2 години и на по 1 година лишаване от свобода​.

След политическите промени през 1989–1990 г. тези присъди са предсрочно прекратени: през 1990 г. президентът Желю Желев амнистира Сабри Мехмедали и той е освободен след излежани 2 години​.

Останалите също излизат на свобода след амнистията. (Впоследствие Сабри Мехмедали става областен координатор на ДПС в Бургас, което предизвиква нееднозначни реакции в обществото​.

Възпоменания и съвременни коментари

Трагедията на гара Буново оставя дълбока следа в колективната памет на България. В годините след 1989 г. започва открито почитане на жертвите. Още през 1990 г. на сградата на гара Буново е поставена възпоменателна плоча с имената на загиналите.

На 11 септември 2007 г. в близост до гарата е открит и монумент в памет на жертвите на атентата – 7-метрова скулптурна композиция, изобразяваща стена с пробит от експлозия отвор.

Този паметник е издигнат с подкрепата на обществени организации и местната власт, като символ на почит към загубения живот и предупреждение срещу омразата и тероризма.

Всяка година около датата 9 март се провеждат възпоменателни церемонии на гара Буново или в близки градове. Например през 2016 г. с траурна церемония бе отбелязана 31-та годишнина от атентата, на която присъстваха родственици на жертвите, общественици и представители на властта.

Участниците свеждат глави в минута мълчание и поднасят венци и цветя на паметната плоча и паметника. На кръглите годишнини медиите широко отразяват събитието – през 2020 г. (35 години) и 2025 г. (40 години) национални телевизии и вестници припомнят фактите около атентата и отдават почит на загиналите​.

Обществените коментари неизменно осъждат терористичния акт като едно от най-мрачните проявления на политическо насилие в новата ни история, а паметта на невинните жертви остава жива. Българското общество днес възприема уроците от тази трагедия като призив към етническа толерантност и недопускане на омраза, която би могла отново да раздели и нарани невинни хора.

Източници: Архив на БТА, в. „24 часа“, БНР, Dnes.bg, News.bg, Focus News и др. Всички цитирани данни са подкрепени от надеждни източници​

 включително официални бюлетини и съдебни документи, разсекретени след 1989 г. и публикувани в медиите​ dnes.bg  focus-news.net ​ webcafe.bg.