Йозеф Рот не вижда никаква разлика между Съветска Русия и Америка в обезчовечаването. Преди бих го намерила за еретична мисъл. Този авторитаризъм навсякъде ражда едни същи чудовища. Това сподели в интервю пред БНР проф. Ана Димова, преводач на книгата „Антихристът“.
„Антихристът“ е литературният вик срещу духовния разпад на Европа и загубата на човешкото лице на света. Книгата на австрийския писател Йозеф Рот вече е преведена и на български. В нея той пише своето гневно и пророческо есе през 1937 г. във Франция, малко след като е напуснал Германия заради възхода на нацизма.
„Текстът е изключително важен за съвременния свят според мен“, каза в предаването „Нещо повече“ и издателят Гергана Димитрова.
„По онова време не се е чел този текст и през тези близо 100 г. също, а това означава, че още не сме си научили този урок, който ни преподава Рот. Той описва различни места и съответно проявлението на Антихриста там. Русия каквато я вижда той е същата, не е мръднала. Ако е мръднала, то се е върнала назад, както с потрес наблюдаваме в последните 10 години“, допълни тя.
„Фактите са такива, че в немскоезичния свят „Антхристът“ не е намерила отзвук. Читателите му са познавали са от романите „Радецки марш“, „Хотел Савой“, „Гробницата на капуцините“ и като пламенен журналист. И изведнъж това философско есе, което не е в стила му. Книгата излиза в Амстердам, в издателство, създадено през 1934 г., за да издава книги на немски емигранти. Издателят очевидно е бил очарован от този текст и поръчва превод на нидерландски“, разказа Ана Димова.
Тя превежда „Антихристът“ от изданието от нидерландска библиотека.
Странно е, че Рот не е ужасен от Първата световна война, а от това след нея, от това, че самите ние не разбираме това, което се случва и сме склонни да се самозалъгваме от това, което виждаме, коментира Гергана Димитрова.
„При Рот има предизвикателства, изискано и артистично борави с немския език, характерно за авторите от периферията на Австро-Унгарската империя. Роден е на границата с Русия. Рот има цветущ език и познава Русия“, допълни проф. Ана Димова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.