„Всеки трети или четвърти случай, който консултирам, е свързан с предполагаема вътреболнична инфекция. Някои са изключително тежки. Говорим за смъртни случаи или за такива, при които човек е завинаги инвалидизиран“.
Болничните заведения са задължени да подават информация към регионалните здравни инспекции на всеки три месеца. Информацията стига до здравното министерство, което отговаря за профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции.
Към момента това се случва по една много стара наредба, гласувана преди 20 години, последно обновявана преди 15. Подготвя се нова.
По данни на здравното ведомство, които са публикувани от журналисти и изискани наскоро, излиза, че процентът на регистрираните вътреболнични инфекции у нас е под един процент от броя на изписаните пациенти, съобщи репортерът на „Хоризонт“ Елена Бейкова.
„Ако трябва да говорим с брой случаи, за 2024 година са регистрирани 16 хиляди такива.
Най-разпространените вътреболнични инфекции са уринарните – поради поставянето на катетър и тези, които са обвързани с изкуствено обдишване на пациент.
Недостигът на медицински сестри също носи риск за вътреболнична инфекция.
Има бактерии, които се отглеждат в дадено болнично помещение и трудно се стига до унищожаването им“.
Не само, че България не е остров на абсолютната хигиена, в който не се развиват вътреболнични инфекции, напротив – смята се, че те са много на брой, но не се регистрират по съответния ред, обясни адвокат Шаркова в предаването „Хоризонт до обед“.
„В най-актуалния доклад на ЕК за миналата година се сочи, че антибиотичната резистентност в България е за над 50% от изследваните бактерии. Това са най-често вътреболнични щамове.
Държавата ни е сред страните с най-нисък процент изследвания за ВБИ и сред тези с най-нисък процент на покритие с леснодостъпни диспенсъри с дизенфектанти в лечебните заведения“.
Страхът от носене на санкции и финансовите последици за лечебните заведения също са определящи за ниския брой на регистрираните инфекции, смята Шаркова.
„Лошата хигиена е в резултат на неразбиране важността на проблема и безхаберие, което се разпростира от най-високото ниво до персонала“.
Контролните органи – в лицето на регионалните здравни инспекции и на ИА „Медицински надзор“, също проявяват безхаберие, смята адвокатът по медецинско право.
Най-простата превенция е правилната дезинфекция на ръцете на персонала, обясни тя.
„На следващо място трабва да има строг контрол и регистрация на вътреболничните инфекции с проследяване на източниците и вземане на сериозни мерки за дезинфекция“.
Тя смята, че е необходимо контролните органи трябва да извършват и внезапни проверки.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.