10-годишният Ангел Кокалов от Пловдив е с диагноза аутизъм. Постоянните посещения при психолог подпомагат развитието му, а за да се справят с разходите за тази толкова наложителна специализирана помощ, родителите му от няколко години разчитат на благотворителната инициатива „Българската Коледа“.
Когато Ангел е още много малък, близките му забелязват, че не е като другите деца. Той не реагира, когато му говорят, а това болезнено усещане за липсата на контакт ги кара да потърсят мнението на специалистите.
„След установяването на диагнозата „аутизъм“ започна и нашата борба – да правим всичко възможно детето ни да придобива умения и постепенно да се отваря към света около него„, разказва майката на Ангел Бояна Кьорова.
„Три години работим с психолог, за да отключим говор, да премахнем памперсите. И от там започна някакво развитие“.
Сега Ангел ходи на училище и е в 3. клас. Бояна го придружава:
„През цялото време той присъства в час, но отказва да работи. Това е част от диагнозата. Иначе, индивидуално се справя. С тази диагноза децата подражават и трябва да се научат на социализация„.
Бояна подчертава, че работата на ресурсните учители е много важна, но е и на мнение, че часовете са крайно недостатъчни:
„максимумът е пет учебни часа от по 35 минути за цялата седмица. Това е минимум“.
В кои области на знанието Ангел напредва и в кои му е трудно?
„Справя се с компютри, с английски език, с математика. С българския език, с разказвателните няма как да се получат нещата“.
Майката на Ангел се надява постепенно момчето да създаде и приятелства, защото в момента му е трудно да допусне другите деца до себе си. Засега Ангел отказва и да пише, а за напредъка във всичко това родителите му разчитат най-вече на психолозите.
Именно за посещенията в центъра за психологическа подкрепа в Пловдив са предназначени и средствата, които семейството на момчето получава от благотворителната инициатива.
„Тази помощ за нас е много важна и сме щастливи, че я има„, казва Бояна, защото:
„Най-важна е, просто държавата не ни осигурява, освен тези пет часа с ресурсните учители. Много е полезна. Много съм благодарна, че има такива хора, които помагат, защото без това нямаше да се справим“.
В грижите за детето, казва още майката на Ангел, се налагат също и прегледи – при невролог, при психиатър.
„Всичко си поемаме ние. Точно за тази диагноза нищо не е осигурено“.
С надежда, че това някога ще се промени, Бояна отново благодари на всички хора, отворили сърцата си и даряващи средства за „Българската Коледа“.
Иначе в дома им вече е започнала подготовката за празника. Близките на 10-годишното момче все още обмислят каква изненада да му подготвят, още повече че напоследък той има и ново увлечение – виртуални разходки из българските градове.
„По някакъв начин е намерил Google Maps и си разглежда, из цяла България се разхожда„.
Пожеланията на семейството към всички в навечерието на Коледа се събират в една дума: здраве.
