6.9 C
София
16 ноември , 2026
HomeОБЩЕСТВОТехнологиите като "глас" на невербалните хора

Технологиите като „глас“ на невербалните хора

Date:

ОБЩЕСТВОТехнологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията. Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния.

Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват.

„Темата е много важна. Тя касае много хора, които не могат да говорят или говорят недостатъчно. Допълваща и алтернативна комуникация са технологии, софтуер, синтезиран глас, които позволяват да се замества говорът. За хората, които имат и двигателни ограничения, има средства за достъп като контрол с поглед и някои други средства“, обясни пред БНР проф. Морис Гринберг, председател на организационния комитет и на Фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“.

По думите му, спектърът на приложимост е широк. Например за децата има стандартизирани речници с картинки, а при по-възрастните са предвидени възможности за разговорник с предсказване.

„Средствата за контрол с поглед са много развити към настоящия момент. Реално погледът на човек се превръща в мишка – все едно курсурът на мишката е насочен на това място. Ако задържи погледа, се осъществява клик или двоен клик, всички възможности, които мишката дава.“

В Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от страната ни, е засегнат достъпът до информация, комуникация, образование, където са споменати и средства за допълваща и алтернативна комуникация, тоест това са права, изтъкна проф. Гринберг.

„Това са специализирани технологии. Цените не ниски, но не са и безкрайно големи.“

В развитите страни тези средства се финансират от държавата и се предоставят възможно най-рано, коментира Морис Гринберг в предаването „Хоризонт до обед“.

„Това е „гласът“ на човека. Той не може да не говори. Човек, който говори чрез такова средство, не може да го няма във всеки момент, когато иска да комуникира. Това е правото на комуникация на всеки. В България тези средства не се финансират, не са в списъка на помощните средства. Надяваме се това да се промени, защото става дума за хиляди. В момента в България се използват през системата на образованието.“

Проф. Гринберг уточни, че средствата за допълваща и алтернативна комуникация се използват в центровете за специална образователна подкрепа и в регионални центрове за подкрепа на приобщаващото образование. В новия вариант на Наредбата за приобщаващото образование се регламентира използването на ДАК, а МОН се ангажира да осигури всяко нуждаещо се училище с такава система.

„Това е много сериозна стъпка. Но остава въпросът с личната система, която да се предоставя на семейството.“

У нас няма много специалисти, които да са подготвени за работа със системите за допълваща и алтернативна комуникация, отбеляза още проф. Морис Гринберг.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият политематичен мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.