През цялата си история японците са се опитвали да подчертаят в своите градини очарованието на сдържаността. Красотата е скрита и трябва бъде открита индивидуално, като тръпката от радостта на душата е сравнима само с радостта, която идва от извършването на неочаквано добро дело. Поне в своя идеал японската градина е част от дома. В никакъв случай не е просто подреждане на красиви места. Тя има за цел да задоволи копнежа към естественото и да предлага убежище, в което човек може да открие духовна почивка и препитание.
Японската градина в Зоологическата градина в София е създадена през 2007 г. от доброволец на организацията „Джайка“.
Японската градина е свещено място, което до определен период в историята е било затворено за други посетители, освен за медитиращи в будистките храмове. След това пространството се отваря за по-широк кръг желаещи да се насладят на естетиката му, разказва Ирина Сахатчиева пред БНР.
Във визията на софийската градина има „острови“, „море“, „континенти“, „река“ от камъчета. Градината приютява уникални растения, сред които неизменно е сакурата, която посреща посетителите. Има още японски ябълки и японски явор.
„Не са донесени от Япония, а са издирени тук, от различни центрове. Интересното е, че има самозасадени български орхидеи, див вид, защитен вид“, пояснява Сахатчиева.
Сред останалата растителност са рододендрони, секвои и бамбук.
„Може би тук ще направим едно езерце, защото във всички японски градини някъде църцори вода.“
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Снимки: Виктория Петрова