„Бюджет 2023 е по скоро да ни върне към нормалността за това да има бюджет, отколкото да се търсят конкретни политики. По скоро се търси създаването на стабилност, така че с бюджет 2024 и 2025 г. да се провеждат конкретни политики. В момента стабилизираме положението, за да се започне движение по положителния тренд, който да ни изведе до еврозоната„. Това коментира пред БНР Васил Караиванов – икономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„В момента се прави бюджет като план колко приходи ще бъдат събрани и колко разходи ще бъдат направени. След това обаче при самото изпълнение както може да се достигне до повече приходи, така може да има и затягане по отношение на разходите, т.е. да не бъдат направени всички планирани разходи“, посочи той и подчерта, че през декември ще бъде изпълнението и реализирането на дефицита.
Идват избори – така Караиванов обясни направените отстъпки от партиите относно разходите по вдигане на доходите в някои сфери.
„Ако погледнем самата сума на тези 300 млн. – те са под 1% от самия бюджет, т.е. не е някакво огромно нарастване на разходната част“, отбеляза икономистът в предаването „Преди всички“.
Според него може да има поправка в целта ни за еврозоната, ако не се тръгне в правилната посока на структуриране на бюджетите за следващите поне 2-3 години, които да са с дефицит под 3%. По думите му важно е тази година дефицитът да е в рамките на 3%, но много по-важен ще е бюджетът за 2024 г. и прогнозата за 2025 г.
По-трудно би бил осъществен контролът при промяна на ставката на ДДС сега, изказа мнението си още Караиванов. И добави:
„Също не е добре от политическа гледна точка да се променят по средата на годината данъчните ставки. Ако се започне, е трябвало да бъде в началото или да се изчака до следващ бюджетен период“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.