“Иконата в съвременния свят“ е сборник, който съдържа текстове, посветени на църковната иконописна традиция. Авторите в тази книга са съвременни богослови и изследователи на изкуството от България, Гърция, Русия, Сърбия, Германия, Франция и Великобритания.
“Аз гледам на византийската иконопис не като на някакви образи, които са дошли до нас през вековете, а като на език. Това е един образен език, който е достатъчно добре изучен до днес, изведени са някои от неговите най-важни правила, но като всеки език, за да бъде жив, той трябва да се обновява. Няма как един език да е жив, ако не се обновява, ако не се използва”, каза в предаването “Нощен хоризонт” Юлия Станкова, художник с десетки самостоятелни изложби у нас и в чужбина, богослов, лектор в международни форуми.
Иконописта не е изкуство, което наподобява видимия реален свят, иконописта е символно изкуство:
“В този смисъл това е нещо много по-високо, нещо по-интелектуално и в същото време по-човешко изкуство”, допълни тя.
Според нея процесът на западане на иконата много добре е разгледан в книгата “Иконата в съвременния свят” в статията на Борис Успенски.
“Това е факт, иконата запада, самата църква се отдръпва от образа, вече образът няма такова значение, каквото е имал във времето на Византия. Превръща се в схема иконописното изображение. Превръща се в занаят, затова трябва да кажем, че има разлика между изкуство и занаят и трябва да видим каква е тази разлика. Също така трябва да разберем дали можем отново да качим иконописта на това равнище на изкуството. Тогава и само тогава иконописта ще бъде приета като част от съвременните европейски течения в изкуството”, подчерта Юлия Станкова.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
