Владимир Златарски: Съединението е централното събитие след Освобождението

“Това е централното събитие в стремленията на българския народ след Освобождението да обедини под една държавна стряха разпокъсаните след Освобождението части  на отечеството. Защо  е най-големия акт, защото съединява двете най-големи български области, които са създадени по решенията на Берлински конгрес – Княжество България и  Източна Румелия. След това начинът, по който се развива съединисткото дело има и плюсове и минуси, които произтичат от акта, по който е станало Съединението, каза за БНР доцент доктор Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН във връзка със постигането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септемри 1885 година.

По думите му веднага след Освобождението формирането на българската държава е съпроводено с формиране на партии, където всеки започва да защитава свои интересите и само за няколко години страната е обхваната от така наречената партизанщина на партийния живот: 

“Това се отнася както да партиите в Парламента, така и за отношението към Княза в разположението на настроенията в създаването на Офицерския корпус. Едно разделение върви, но в ключовия момент, когато се случва акта на съединението тези неща са забравени. Изтрито е като с гумичка всяка различие. Веднъж  станало събитието се превръща в главна цел на цялото общество, защото в него участват всички прослойки, правителството, Народното събрание  начело с княз Александър I и подето от народа и армията. В Ключовия момент разделението е загърбено и може би това е успеха на това дело, което се случва в много сложна ситуация”, допълни в предаването „Преди всички“ Златарски.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Start typing and press Enter to search