Вилде Франг: По-добре опознаваш хората, докато свириш с тях, отколкото когато си говорите

Блестящата норвежка изпълнителка Вилде Франг беше за първи път у нас по покана на Софийската филхармония. На 21 ноември в зала „България“ тя изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Бетовен под диригентството на Юлиан Рахлин – прочутия цигулар, който се утвърждава все повече и като диригент.

Вилде Франг е една от ярките фигури на световната сцена в момента. 35-годишната норвежка израства в музикантско семейство, затова не е изненада, че свири от 4-годишна. Съдбата я среща с легендарни партньори: през 1998 г. цигуларката Ане-Софи Мутер става неин ментор и й предоставя хубав инструмент, а когато е на 12, диригентът Марис Янсонс я избира за солистка в последния си концерт като шеф-диригент на Филхармонията на Осло. Това й отваря много врати. 

Сега Вилде Франг е сред най-търсените цигулари на световната сцена и предпочитан партньор за камерни ансамбли – свири с музиканти като Марта Аргерич, Рено и Гутие Капюсон, Юри Башмет, Николас Алтщед и мн. др. Нейните албуми като ексклузивен артист на Warner Classics й носят престижни награди като ЕCHO Classic, Classic BRIT, Diapason d’or, Gramophone и др.

Тук, в София, Франг потвърди високата си класа, при това го направи с финес и естествено присъствие, което не идва да заявява звезден статут, а да поднесе на публиката естетско преживяване. Филхармониците ни, водени от Рахлин, бяха достойни партньори. 

Вилде ФрангРазговорът с норвежката цигуларка ден преди концерта, веднага след репетицията с оркестъра, започна от смяната на програмата в последния момент. 

Често ли Ви се случва и имаше ли причина да решите да изпълните произведението на Бетовен, вместо предварително обявения Концерт за цигулка на Шуман?

И да, и не – има много сериозна причина за тази промяна. Случва се понякога на музикантите – получаваш травма от претоварване и или трябва да отмениш концерта, или да спреш да репетираш. Толкова много чаках момента да изсвиря концерта от Шуман за първи път тук, защото никога не съм го свирила пред публика. Щеше да бъде перфектната възможност, още повече, че диригент е Юлиан Рахлин, който е фантастичен колега. Обадих му се преди няколко дни и му казах: Юлик, много съжалявам, но ръката много ме боли. В Стокхолм свиря Бетовен и ми е по-лесно, защото познавам произведението добре. А той отговори: Няма проблем! Ще изпълним каквото поискаш. Ние всички сме хора, случва се! Той е наистина изключително позитивна личност. Благодарна съм, че всички откликнаха и все пак съм тук. Че ми позволиха да свиря Бетовен, а не Шуман. Благодаря им!

А по-често ли свирите творбата  на Бетовен сега, заради 250-годишнината му?

Не толкова, колкото се очакваше, защото пандемията дойде. Но всъщност аз успях да запиша този концерт неотдавна – дискът трябваше да бъде издаден в чест на юбилея миналата година. Разбира се, и това беше отложено. Но както и да е. Ние още сме тук!

Вилде Франг, която дойде у нас с цигулката си „Гуарнери дел Джезу“ от 1734 г., сподели още:
Аз съм изключително впечатлена колко лесно ми е да свиря с Юлиан Рахлин и оркестъра в София – с тях музиката тече естествено, което не става от само себе си, не се случва винаги и чувството е магично, защото когато се получи, усещането е като за камерно музициране, а това е много ценно. 

За работата с различни диригенти и сблъсъка понякога с егото на големите музиканти на световната сцена Вилде Франг коментира по-нататък в интервюто, което можете да чуете в звуковия файл.

Start typing and press Enter to search