5 C
София
четвъртък, октомври 22, 2020

Независими депутати поискаха оставката на министъра на културата

Независимите депутати, напуснали групата на БСП и наричащи себе си прогресивни социалисти, поискаха оставката на министъра на културата Боил Банов във връзка...
- реклама -

Проф. Хуберт Фаустман: И след балотажа обединение на Кипър е малко вероятно

Турция отново прати проучвателен кораб в гръцки води, а  Европейският съюз отново защити своята членка Гърция само на думи.

Турско-гръцкият спор е елемент от по-широкия спор за ресурсите на Източно Средиземно море. Другият елемент е турско-кипърският спор. Сондирайки във водите южно от Кипър, въпреки протестите на Никозия и Брюксел, Анкара изтъква неведнъж, че защитава интересите на своите сънародници в северната част на острова. В случая самата кипърска държава няма как да играе ролята на „защитника“. Идеята за „Обединена кипърска република“ е мъртва, откакто преди 16 години гръцките кипърски избиратели „убиха“ плана Анан. Последният кръг от преговорите за обединение се „извъртя“ през 2017-а, с отказа на гръцката кипърска страна да се примири с продължаването на турското военно присъствие в северната част на страната.

Утре, 18 октомври, в признатата единствено от Анкара Турска република Северен Кипър около 200 000 избиратели са призвани да изберат свой държавен глава. Ще го направят за втори път в рамките на седмица. Първият тур на 11 октомври даде лека преднина на Ерсин Татар – фаворит на президента на Турция Реджеп Ердоган и отявлен противник на идеята за федерация с Юга.

„Но дори Татар да загуби на балотажа, изгледите за обединение остават слаби“, сочи проф. Хуберт Фаустман, преподавател по история и международни отношения в Университета на Никозия и директор на Фондация „Фридрих Еберт“ в Кипър.

Проф. Фаустман, ще бъде ли достатъчна подкрепата от Реджеп Ердоган за победа на Ерсин Татар, кандидата на Партията на националното единство, на балотажа утре?

Всички кипърски турци осъзнават, че са икономически и политически зависими от Турция. Това е стимул да се гласува за Татар, който – за разлика от действащия президент Мустафа Акънджъ, има добри отношения с Анкара. Но откритата подкрепа от страна на Турция е и пречка за нейния кандидат. Защото по традиция кипърските турци харесват парите, харесват сигурността и политическата подкрепа, но не им допада влиянието, което се упражнява върху вътрешните им дела. Така че тези кипърски турци, които не харесват доминацията на Анкара, а те са много, са мотивирани по-скоро да гласуват срещу Татар. По правило в Северен Кипър кандидатът, подкрепян от Турция, губи. Затова, макар Татар и да има шансове за успех, за мен фаворитът да спечели втория тур на изборите в неделя е Акънджъ.

Преговорите за обединение на Кипър бяха прекъснати преди повече от три години. Генералният секретар на ООН се кани да ги възобнови след изборите в непризнатата турска република. Възможен ли е пробив в преговорите с кипърските гърци, ако Акънджъ бъде преизбран?

Правят се опити за възобновяване на преговорите, но не знаем дали ще сполучат. Както знаете, турската страна отвори плажа на Вароша във Фамагуста. Гръцката кипърска страна намира това за неприемливо и може да се откаже да преговаря, докато Вароша не бъде затворен отново.

Дори преговорите да бъдат възобновени, не мисля, че ще има някакъв шанс за споразумение. Ръководството на кипърските гърци определено не иска онова уреждане на нещата, което би било осъществимо. А за турското правителство, ние не знаем какво то иска. То се крие зад съпротивата на кипърските гърци срещу обсъжданите варианти.

Тук изходът от президентските избори в Северен Кипър е от второстепенно значение. Вярно е, че Акънджъ е за компромис и че с него е по-лесно да се договаряш, отколкото с Татар. Но зависимостта на кипърските турци, и особено зависимостта на Партията на националното единство, е такава, че ако Турция поиска сделка, Татар няма да бъде никаква пречка. Той просто ще следва заповедите от Анкара.

Не е ли време вече за турците и гърците да договорят раздялата си? Както Косово и Сърбия се опитват да се договорят сега?

Не мисля, че е дошъл моментът. Струва ми се, че ще се запази статуквото. Обединяването на острова е възможно само при условия, които кипърските гърци едва ли ще приемат – било то чрез политическите си лидери, било то чрез референдум. Така че обединението е малко вероятно. Разделяне де юре също е слабо вероятно заради политическата цена на такава стъпка. Всеки лидер на кипърските гърци, който поведе преговори за уреждане на разделянето, ще бъде смятан за виновник за разделянето.

Освен това кипърските турци очакват, че след евентуалното разделяне и международно признание ще бъдат допуснати в Европейския съюз, което също е твърде невероятно. Косово поне има някаква перспектива за членство. За турска държава в Кипър това ще е много по-малко вероятно. Не виждам как един ден всички държави от Евросъюза ще се съгласят да приемат сред себе си държава, която е доминирана от Турция, и по този начин да дадат на Анкара думата във вътрешните дела на Съюза.

По тези причини е малко вероятно разделянето на Кипър да бъде договорено. То може да бъде наложено. При сегашното състояние на нещата Северът постепенно се преобразува в де факто, а може би един ден и де юре, турска провинция. За съжаление от трите сценария този е най-вероятният, защото при него политическите играчи плащат най-ниската политическа цена в краткосрочен план.

Значи “косовски” сценарий е невероятен. А “кримски”?

“Кримският” модел, също като “косовският”, е също възможен, но също така слабо вероятен. Защото, за да се случи това ни трябва международна среда, в която Турция ще пресметне като приемлива политическата цена от анексиране на част от Европейския съюз. Ако Анкара е наистина разочарована или пък настъпи срив на международния ред и на отношенията с Евросъюза, тогава не можем да изключим анексиране на Северен Кипър от Турция. Но ако хората в Анкара са умни, те ще оставят времето да работи в тяхна полза. За тях не е необходимо да присъединяват формално Северен Кипър – той така или иначе ще бъде техен.

Тази седмица Турция отново изпрати “Оруч Реис” в гръцки води. Друг проучвателен кораб – “Явуз”, работи в кипърски води. Лидерите на ЕС отложиха решението как да реагират за декември. Идва ли този разрива между ЕС и Турция, за който разсъждавахте преди малко?

И да, и не. Реакцията на Европейския съюз по отношение на конфликта на Турция със страните членки Кипър и Гърция е доста равнодушна до този момент. Кипър получи голяма вербална подкрепа, но малка подкрепа по същество. За външния наблюдател е пределно ясно, че Европейският съюз не иска конфронтация с Анкара. Има я икономическата зависимост и политическата зависимост, има го и проблемът с мигрантите, има го и желанието на Европа да не загуби Турция в полза на Русия. Турция знае това много добре и това е една от причините да ескалира ситуацията сега.

Това, което наблюдавахме през последните месеци и сигурно ще наблюдаваме и занапред, е отчаян опит на европейците да покажат някаква солидарност към Кипър, без да разклащат твърде много лодката с Турция. Нещата ще продължат така, ако Анкара не преиграе. Ескалацията, провеждана от Турция на различни фронтове, е такава, че не бива да се изключва един ден да се стигне до силна реакция на Европейския съюз. Към момента обаче в Анкара се чувстват много спокойни в това, което правят, защото последиците са доста ограничени.

Интервюто с проф. Хуберт Фаустман можете да чуете в звуковия файл.

- реклама -

Вижте и това:

Независими депутати поискаха оставката на министъра на културата

Независимите депутати, напуснали групата на БСП и наричащи себе си прогресивни социалисти, поискаха оставката на министъра на културата Боил Банов във връзка...

НОЩ: Остър недостиг на медици, студенти влизат в битката с COVID-19

Студенти по медицина ще се включат в борбата с COVID-19, лекари недостигат – за това алармираха на редовния си брифинг от Националния оперативен щаб....

Министерство на отбраната: Президентът бе информиран, че е контактен със заразен от Covid-19 преди визитата си в Естония

Президентът Румен Радев е бил информиран в неделя 18 октомври, че генерал-майор Димитър Петров е заразен с коронавирус. Това уточнават от министерството на отбраната,...

По предложение на ГЕРБ удължават с половин година срока на личните документи, за да се избегнат струпвания на хора

Срокът на валидност на личните документи се удължава с 6 месеца. Това обяви в парламента заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Ципов. Промяната ще...

Предлага личните документи с изтекъл срок да важат до 31 януари

ГЕРБ внася промени в закона за извънредното положение, с които се удължава срокът на валидност на документите за самоличност. Досега това важеше...

Вижте и това