Проф. Ат. Семов: Ядрената енергия е като демокрацията – по-добро не е измислено

Ядрената енергия е като демокрацията – нищо по-добро не е измислено„. Това каза пред БНР конституционният съдия и професор по европейско право Атанас Семов, основател и правен секретар на Гражданския комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй“ (2005-2007 г.), от 2012 до 2018 г. е вицепрезидент на Световния съвет на ядрените работници и експерти.

Той подчерта, че никога и никъде по света не е имало отказ от ядрената енергетика:

Страхът от ядрената енергетика е голям, но в същото време почтените зелени умове признават ясно, че тя е единствената екологична енергетика. Тя е единствената, която, докато работи нормално, не създава никакви негативни последици за околната среда. Беше неизбежно човечеството и ЕС да намали говоренето срещу ядрената енергетика и да я подкрепи“.

След „Фукушима“ човечеството е направило още една крачка напред, подчерта той и добави:

„Ядрената енергетика е област с изключително детайлна, строга и строго спазвана правна и техническа регламентация“.

По думите на проф. Семов сега и в следващите няколко десетилетия ядрената енергетика е абсолютно безалтернативна като най-сигурен доставчик на енергия, което не пречи да се развиват ВЕИ.

На въпрос дали има нужда от нови ядрени мощности страната ни, той коментира, че в България два консенсуса са несъмнени – за развитие на ядрената енергетика и за драматичните загуби, които претърпя страната от затварянето на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“:

„България щеше много по-леко да мине през европейската ценова криза в момента, ако малките реактори – 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ работеха. И второ – по разчетите, по които започна да се изгражда АЕЦ „Белене“, в периода 2010-2012 г. нейните два реактора трябваше да са заработили. Днес България можеше да има 6 работещи ядрени реактора. Със затварянето на малките реактори и без изграждането на заместващи мощности страната ни загуби много – над 20 млрд. лева„.

Професорът подчерта категорично, че 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ са били затворени не защото в тях има проблем, а защото българската политическа класа не е успяла да ги защити:

„Те бяха използвани, за да се нанесе удар върху съветската технология. … Натиск за това имаше на ниво Европейска комисия. Комисарят Гюнтер Ферхойген принуди българския външен министър тогава да подпише един документ, който не поражда никакви правни последици„.

Интервюто на Даниела Големинова с проф. Атанас Семов в предаването „12+3“ можете да чуете от звуковия файл. 

Start typing and press Enter to search