Пиотр Качински: Полекзит може да се случи като последствие на политиката на управляващите

На път ли е Полша към излизане от Европейския съюз? През последните 6 години този въпрос беше възприеман като изсилване от страна на либерални анализатори и противници на консервативното правителство на „Право и справедливост“. Във вече втората година на пандемията напрежението между Варшава и Брюксел има опасност да достигне опасни точки, от които няма връщане

Към момента Европейската комисия не приема Плановете за възстановяване и развитие на Полша и на Унгария заради споровете с двете консервативни правителства относно влиянието върху работата на съдебната власт и отношението към сексуалните малцинства. С окончателното решение на Европейския съд под въпрос може да бъде поставено и изплащането на евросредства по стандартните оперативни програми. Същият съд през лятото забрани дейността на създадена от управляващите в Полша дисциплинарна комисия към Върховния съд. Идеята на комисията е да бори корупцията в съдебната система, но критиците ѝ я смятат за инструмент за разправа с несъгласни с властта магистрати. 

Управляващите в Полша възприемат всичко случващо се като евродиктат върху правото им като законноизбрана власт да определят политиката в националната си държава. Поради това и полският премиер Матеуш Моравиецки постави пред Конституционния трибунал във Варшава въпроса дали европейското или полското държавно законодателство имат предимство в страната

Тази седмица трибуналът отложи за четвърти път вземането на решение. И то несъмнено е трудно, тъй като практическа позиция против върховенството на общите европейски закони може да бъде разглеждана и като нарушение на учредителните договори, а оттам Полекзит да стане нещо повече от заплаха или пожелание в устата на евроспекптични политици. 

Относно бъдещото решение на Конституционния трибунал във Варшава и различните аспекти на конфликта между Брюксел и „Право и справедливост“ местният политически анализатор Пиотр Качински коментира в предаването „Събота 150“.

От каква важност е това решение за вътрешнополитическата ситуация в Полша? 

Решението е много важно, защото ще окаже влияние върху дебата дали Полша трябва да остане член на Европейския съюз. Това е многопластова тема, но такъв дебат и въпрос наистина съществува. Поради това решението на Конституционния трибунал ще е знаково.

Консервативното правителство на „Право и справедливост“ без съмнение има доста конфликти с Брюксел. Членството в Европейския съюз обаче остава нещо, което се одобрява от мнозинството от поляците, включително сред техните избиратели. 

Наистина ли достигнахме до ситуация, в която управляващите открито биха рискували членството? 

Вярно е, че 80 процента от полското население подкрепя еврочленството. Но за 60 на сто от одобряващите подкрепата е условна. Причината за нея е притокът на европейски средства в страната през последните 15 години. Нямаме безусловна подкрепа за членството. При това положение, ако „Право и справедливост“ или хора в техния лагер поставят под въпрос членството, то ситуацията става опасна. Вече имаме полски политици в европейския и в националния парламент, част от управляващото мнозинство, които открито казват, че еврочленството не е било от полза на държавата и че вредите от него надхвърлят придобивките.

При това положение ситуацията изглежда се усложнява от факта, че Европейската комисия към момента не е одобрила националния план за възстановяване и устойчивост на Полша, от който зависи отпускането на средства за развитие след пандемията. 

Отпускането на евросредства за Полша стана противоречиво и беше условно обвързано с върховенството на закона. Имаме политическо решение на Европейската комисия да не приемат плана, докато не се изясни ситуацията с дисциплинарната комисия към Върховния съд. През юли Европейския съд нареди затварянето на комисията, а тя продължи да работи. Това е нарушение на съдебното решение и докато то продължава, одобряване на плана не се очаква. 

През октомври очакваме друго решение на съда в Люксембург, този път свързано с т.нар. механизъм за върховенство на закона, от който зависи и отпускането на средства от многогодишния европейски бюджет. Ако съдът одобри механизма, което и се очаква, то блокирани могат да бъдат не само средствата за възстановяване, а тези от оперативните програми за кохезия, земеделие, транспорт. Всичко това може да създаде драматична ситуация предвид вече споменатия факт, че подкрепата за еврочленството при мнозинството от поляците зависи от парите, отпускани на страната.

Играта на нерви, която „Право и справедливост“ играе с Брюксел, изглежда ще достигне кулминацията си. Могат ли обаче управляващите да се справят без тези пари в сложната икономическа ситуация по време и след пандемия? 

Не е ясно дали Полша може да се справи сама, а лично за мен е кристално ясно, че не може. Въпросът вече е на масата – Полекзит може да се случи не защото някой го иска, а като последствие на политиката на управляващите. Темата вече представлява разделителна линия в самата „Право и справедливост“. Премиерът Матеуш Моравиецки изглежда готов на отстъпки. А тази седмица още полски региони отмениха декларациите, с които се бяха обявили за „зони, свободни от ЛГБТ“, тъй като това доведе до замразяване на евросредства за регионално възстановяване.

Имаме обаче хора като министърът на правосъдието Збигнев Жобро, който казва „не“ и чиято партия казва – „не искаме да отстъпваме пред Брюксел заради парите, въпросът е принципен“. Така коалицията е разделена. Двата лагера обаче трябва да се обединят под някаква позиция, защото иначе правителството ще падне. То вече управлява без парламентарно мнозинство. 

Именно премиерът Моравиецки постави пред Конституционния трибунал въпроса дали националното или европейското законодателство има предимство. Ще стане ли решението на трибунала основа за труден коалиционен консенсус и защо то се бави толкова много? 

Тук, във Варшава се обсъждат две възможности. Едната е, че Конституционният трибунал ще действа на своя глава и ще обяви решение. Другата е, че ще се съобрази с волята на „Право и справедливост“ и ще продължи да отлага решението. Защо партията иска това? Премиерът Моравиецки политически не може да си позволи да оттегли питането си, защото така би се показал като слаб политик. Но в негов интерес и този на партията му е скоро да няма решение. Когато той сезира Конституционния трибунал през пролетта, ситуацията беше различна. Никой не очакваше такова забавяне на средствата за възстановяване. Тогава имаше пиар кампания с плакати из страната, че Моравиецки е договорил 770 милиарда злоти за харчене. Сега тези пари са във фризера. 

Съответно за правителството няма да е удобно решение, което ще е още един аргумент Брюксел да ги лиши от тези средства, а може да постави под въпрос и самото членство в Европейския съюз. Но това всъщност е само един от сложните въпроси пред тях. За да споменем още два – от миналата седмица страната трябва да плаща по 500 000 евро за всеки ден, в който функционира разширението на откритата мина за въглища в Туров. Имаме и продължаващата бежанска криза на границата с Беларус. По какъв начин тези въпроси влияят на имиджа на управляващите? 

По отношение на граничния въпрос „Право и справедливост“ насаждат страх от имигрантите и това малко повиши популярността им. Вчера имахме възмутителна пресконференция на вътрешния министър, в която той прибягна и до фалшиви новини, за да наложи тезата, че повечето от имигрантите са престъпници, педофили и зоофили. Целта е населението да се настрои срещу влизащите, а „Право и справедливост“ да са в ролята на защитници на границите. Пред популярността им обаче има много рискове, защото цената на тока се повишава, а също вече има и сериозно повишаване на цените на различни стоки.

Смятате ли, че в такава сложна ситуация възможността за Полекзит ще се превърне в реална разделителна линия между хората и политиците в двете години до парламентарните избори през 2023 г?

По един или друг начин въпросите за имигрантите от Беларус, мината в Туров и цените на електроенергията са свързани с Европейския съюз. Това са удобни поводи евроинтеграцията да бъде нападана от враговете ѝ. Основната опозиционна партия „Гражданска платформа“ предложи през септември малка промяна в конституцията, с която излизането от Европейския съюз да стане въпрос на задължителен референдум. Ако това се случи, то възможността за окончателен Полекзит със сигурност ще е след 2023 г. За момента „Право и справедливост“ не показват несъгласие. Така че имаме възможност за промяна в конституцията и затихване поне временно на темата „Полекзит“. Тази тема е разделителна и за самата „Право и справедливост“, и за електората ѝ. Те не искат това да е определящ въпрос преди изборите. 

От друга страна, в опозицията има хора, които ще налагат именно въпроса за „Полекзит“ преди изборите. Лидерът на „Гражданска платформа“ Доналд Туск отсега повтаря, че „Право и справедливост“ преследват излизане от Европейския съюз не толкова с думите си, колкото с делата си. Може би това ще е част от стратегията на опозицията – да изплаши електората и на двата лагера, че управляващите искат „Полекзит“. Не знам дали тази дума ще е основна в кампанията, но със сигурност „Право и справедливост“ не искат това.

Start typing and press Enter to search