Петер Фрай, ZDF: Застаряваща Германия ще бъде управлявана от ново, младо поколение политици

Коалиционните преговори за съставяне на правителство в Германия след парламентарните избори в края на септември навлязоха в заключителната си фаза, когато се обсъжда най-щекотливата тема – темата за парите. Мощни екоинвестиции или строга бюджетна дисциплина? Увеличаване на разходите за социална справедливост и дигитализация или увеличаване на данъците? Преговарящите от социалдемократическата партия, Зелените и либералите си обещаха пълно мълчание пред медиите, но въпреки оскъдната информация става ясно, че разговорите не вървят така гладко, както започнаха.

В същото време, още преди да е поела властта в Берлин, новата управляваща коалиция се сблъска челно с първата си криза – коронаполитиката. Всеки ден – нов рекорд заразени, препълнени болници, изтощени лекари, изнервени граждани и нови и нови ограничения. Близо два месеца след парламентарните избори не опазването на климата, а ковид-19 е най-важната тема за германците. Но малцина от тях вярват, че новата тройна коалиция може да се справи с пандемичната криза. С гласовете на вероятните нови управляващи от социалдемократическата партия, Зелените и либералите Бундестагът прие по-строги ограничения в обществения живот за неваксинираните.

„Влизаме неподготвени в зимата. Това, което се случи, има връзка с изборите. Отиващото си правителство не искаше да играе с ковид-картата преди вота. А новото управляващо мнозинство се забави прекалено много с реакцията на кризата. Трите партии от коалицията „светофар“ отделиха прекалено много време на това, да се договорят за властта. Резултатът е политически провал“, коментира за БНР Петер Фрай, главен редактор на най-гледаната телевизия в страната, обществената ZDF.

Опашка за ваксиниране в Германия, ноември 2021 г.

Не е ли разбираемо, че отиващото си правителство на Ангела Меркел се въздържа от това да приема мерки срещу разпространението на коронавируса и да ги остави в наследство на новото правителство, въпреки че Меркел все още е канцлер, макар и служебен?

„Така е, тя и министрите й носят отговорност и можеха да преговарят с наследниците си. Но в една държава, която винаги се е стремяла към лидерската позиция, изведнъж се оказа, че няма лидери.“

„Друга причина е съревнованието между централната и регионалната власт в лицето на провинциите. В 16-те провинции епидемиологичната обстановка е много различна и затова непрекъснато на повърхността излиза спорът кой какви мерки трябва да въведе. В Саксония, Тюрингия и Бавария новите случаи са много и броят им расте експоненциално, за разлика от Хамбург, Бремен и Северен Рейн Вестфалия. Но въпреки това имам чувството, че изпаднахме в безтегловност.“

Това чувство се подклажда и от малкото коментари на бъдещите коалиционни партньори за преговорите, които са пред приключване. Най-разочаровани изглежда са Зелените, които форсират отказа от въгледобив, но не искат да признаят ядрената енергетика като зелен енергоизточник, за което настояват либералите. Какви други подводни камъни има в договора, който идната седмица трябва да бъде представен, за да премине пътя на одобрение от трите партии?

„Наистина никой не може да твърди нищо със сигурност. Единственото сигурно е, че отстъпките на трите партии са големи. По-големи, отколкото очакваха след изборите. Помните първата снимка от началото на преговорите, която самите преговарящи публикуваха в социалните мрежи. От нея лъхаше голям оптимизъм за ново начало, сякаш политиката ще стане по-лицеприятна, по-усмихната и по-приветлива.“

„Мисля, че партньорите изтрезняха. Не само пандемията ги приземи и им показа, че трябва да отстъпят от някои позиции. Трите партии са много различни, а обстоятелствата ги принуждават да сглобят управляваща коалиция. Това отрезвяване важи на първо място за Зелените и либералите, които политически са много далеч едни от други.“

Говорите за отстъпки. Къде са най-големите разминавания? Чува се за разногласия в климатичната политика. Но само там ли?

„На първо място климатичната политика. Зелените влязоха ви изборната битка с 20 процента одобрение и обещанието за климатична революция. В началото наистина вярвахме, че Аналена Бербок може да е следващият канцлер. Очакванията в партията на Зелените и в обществото продължават да са големи.

Либералите, партията на свободните демократи, трябва да отстояват либералните ценности и вече се чувстват притиснати до стената заради наложителните ковид ограничения. Либералите зоват за повече парламентаризъм, защото досега правителството и провинциите, т.е. изпълнителната власт – централна и регионална – определяха коронаполитиката. Друг е въпросът, дали Бундестагът ще е по-ефективен.

Фокусът на либералите обаче е върху икономиката, дигитализацията и  ограничаването на бюрокрацията. И върху осигуряването на финансовите средства за амбициозната климатична политика на Зелените, без да се вдигат данъците. Много труден ребус, търси се квадратурата на кръга.“

Постигането на климатичен неутралитет струва много пари, но заради пандемията забраната за поемане на нов държавен дълг е вдигната и така ще бъде и догодина. Това ли е квадратурата на кръга, прозорецът за инвестициите, които искат Зелените?

„Да не забравяме третия играч, Олаф Шолц. Негова запазена марка е финансовата стабилност, при това не само в Германия, а и в Европа. Ако иска да промени финансовата политика в ЕС, подавайки ръка на французите, трябва преди това да се погрижи за стабилност в Германия.“

Така стигаме до външната политика. Очакванията са, че Аналена Бербок от Зелените ще поеме външното министерство. Какво означава това за отношенията с Русия и Китай? Германия търпи критики от партньорите си заради мекия курс на Меркел към Москва и Пекин.

„Ролите още не са раздадени, въпреки че мога да си представя, че Аналена Бербок ще бъде външен министър. Както и, че лидерът на либералите Кристиян Линднер ще поеме финансовото министерство, а другият председател на Зелените, Роберт Хабек, ще оглави суперминистрество на екологията.

Бербок е юрист, специалист по международно право, както самата тя твърди. Но въпросът е дали ще може да води прагматична външна политика или ще се придържа към досегашните традиции на Федералната република. Под прагматична политика имам предвид например, колко определящо за отношенията ни с Китай ще бъде спазването на човешките права?

Отсега мога да кажа, че с Русия и Китай няма да е лесно. Много скоро предстои първото изпитание – Зимните олимпийски игри в Пекин. Ясно е, че няма да има публика, че няма да има чужди журналисти, които да могат да се движат свободно из страната. И не на последно място – китайците построиха зимен център в местност, където никога не е валял сняг. Това е огромен екологичен грях и ми е интересно да видя реакцията на Аналена Бербок като външен министър.“

Тази седмица германският регулатор отложи лицензирането на газопровода „Северен поток 2“. Знаем, че Бербок е против неговата експлоатация.

„Колкото до Северен поток 2 – този спор е част от геополитическия конфликт със Съединените щати. Независимо от това газопроводът ще влезе в експлоатация. Но с него ще се свържат известни очаквания към Путин.

Газопроводът е предмет на сериозни разногласия в бъдещата коалиция. Социалдемократите са в трудна позиция, защото политически много силната Мануела Швезих, министър-председателка на провинция Мекленбург-Предна Померания на брега на Северно море, е твърд привърженик на проекта. Но така или иначе, ще бъде любопитно да видим колко русофилски настроена може да остане социалдемократическата партия в компанията на Зелените и либералите.“

Настъпва пост-Меркел-ерата, която ще донесе избистряне на отношенията, смята Петер Фрай.

„2014-а е годината на вододела между Европа и Русия заради анексирането на Крим. Украинският конфликт не е разрешен. Пропастта между Европа и Русия става все по-голяма. Така че социалдемократите трябва да решат дали ще търсят начин да поддържат диалог с Путин, без да оставят впечатлението, че одобряват начина, по който Путин води външна политика, намесвайки се във вътрешните работи на суверенни държави.“

Казахте, че „Северен поток 2“ е част от геополитическия спор със Съединените щати. В Европа, и особено в Берлин, посрещнаха избирането на Джо Байдън с облекчение, което бързо премина в еуфория. Но също толкова бързо се разбра, че търканията остават.

„Надеждите наистина бяха големи, но настъпи отрезняване. Мисля, че новото правителство в Берлин трябва да си даде ясна сметка, че успехът на Байдън до известна степен зависи от Германия и европейските съюзници на Съединените щати. Пряката връзка са военните разходи.

След войната Германия изцяло разчита на Америка като гарант за сигурността в Европа. Доналд Тръмп може и да беше изключително недипломатичен, но беше прав – трябва да инвестираме повече средства в отбраната. Германия все още е далеч от двата процента за отбрана. Байдън е по-дипломатичен, но целта не е променена. Така че въпреки намаляващите финансови, средства Германия ще трябва да заделя повече за отбрана, за да изпълнява ангажимента си към сигурността в Европа. Индиректно това е подкрепа за Байдън в Америка.

Джо Байдън

На американците им омръзна да бъдат използвани от европейците. Обръщането на Съединените щати към тихоокеанския регион още от времето на Обама е трайно. Въпреки това обаче американците никога няма да загърбят Европа, защото това е континентът, през който преминава границата между Запада и Путин. Но американците очакват Европа да поеме по-голяма част от ангажимента към собствената си сигурност.“

Нека се върнем в Германия, г-н Фрай. Освен смяната на властта в Берлин, изборите поднесоха и неприятната вест за големите партии – социалдемократическата и консерваторите от ХДС/ХСС, че вече не те сами определят, кой ще управлява. Отминава ли и в Германия времето на класическото мислене ляво/дясно?

Моят прочит на изборните резултати е, че се укрепи политическият център, а двете крайни партии в ляво и в дясно излязоха от вота с отслабени позиции. И Левицата, и „Алтернатива за Германия“ загубиха много гласове. В лицето на коалицията „светофар“ виждам новият политически център в Германия.

Ние, журналистите, но и социолозите не отчетохме колко силна подкрепа имат либералите сред младите избиратели. Бяхме се фокусирали върху Зелените и тяхната климатична революция. А сред младите хора има привърженици и на двете партии – на постматериалистичните Зелени и на все още икономически ориентираните либерали.

Това ново разпределение на силите принуждава двете партии да работят заедно. На пръв поглед Зелените и либералите наистина са диаметрално различни, но само на пръв поглед. Избирателите им отдавна се припокриват. В същото време, от социалдемократическата партия влязоха изключително много млади депутати в Бундестага.

Застаряваща Германия ще бъде управлявана от ново, младо поколение политици, които изповядват друга житейска философия, водят се от различни интереси и носят със себе си различни разбирания за политиката. Преди изборите никой не си даваше сметка за този възрастов обрат“, обобщава журналистът.

А какво се става с ХДС? Трима нови кандидати за лидерския пост представиха номинациите си, след като загубилият вота за Бундестаг Армин Лашет обяви оставката си.

Християндемократите са на път да загубят почвата под краката си, както се случи с други консервативни партии в Европа. ХДС се разпада на съставляващите го отделни кръгове. След Меркел не остана почти нищо, което да обедини християндемократите. За партията 16-те години управление начело с Меркел бяха наистина една славна епоха. Но консерваторите не съумяха да се подготвят за времето след Меркел – както персонално, така и концептуално.“

Консервативната партия на Германия вече не знае какво означава да си консервативен. Истинският проблем е, че не могат да дефинират, що е то модерен консерватизъм от 21-ви век, подчертава Фрай.

66-годишният Фридрих Мерц ли е носителят на модерния консераватизъм, който при обявяването на кандидатурата си изрично заяви, че няма да дърпа партията надясно?

„Мерц вече два пъти загуби тази битка. Съмнявам се, че третият път ще спечели. Не вярвам, той да преведе партията в модерния свят на консерватизма. Но съмненията ми се отнасят и до останалите двама кандидати. По-скоро си мисля, че ХДС още дълго ще се намира в прехода към новото си лице, което ще бъде по-младо и по-модерно.“

Снимки: ЕПА/БГНЕС

Start typing and press Enter to search