Оцветеното с пъстри цветове дърво в Русе радва минувачите

През 1988 г, когато Русе вече е в задушливата примка на румънския хлор, русенските художници протестират. Правят изложба в галерията с разтърсващи картини и пластики, а двама от тях – Антоний Софев и Върбан Христов опаковат вече загиналите дървета по улица “Славянска”. Причина за преждевременната смърт и на дърветата беше хлорът. Тогава двамата художници купили от завод в Бяла полиетилен – полупрозрачен и жълтеникав, какъвто е цветът на отровния газ. По скритите клони и стебла наредиха надуваеми пъстри пеперуди, птички и още дребни животинки, за да напомнят, че с обгазяването се убива тази пъстрота на природата. Това през 88-ма беше първият подобен протест с интервенция в градската среда. 33 години по-късно един от двамата художници отново избра дърво за свое платно и съчета десетки цветове, за да направи първото “Весело дърво”. Посланието днес е друго. Става дума за любов.

“Всичките са първите неща в Русе – първото кино, най-голямото замърсяване на въздуха, защо пък това да не е първото гей дърво, първото в България. Първото весело дърво в България, първото дърво, което се усмихва”,  каза за БНР Върбан Христов.

Той е един от най-талантливите русенски художници, който обаче вече 34 години живее и твори във френския град Ван. Детството му е преминало в еврейската махала, а бащиният му дом е на метри от къщата на нобеловия лауреат Елиас Канети. Всеки ден, когато художникът си е у дома в Русе, преминава по улица “Цар Самуил” – там, където е Клубът на доброволеца на Червения кръст.

Три изсъхнали ясена привлекли погледа на художника. Единият дори “съблякъл” кората си, за да му покаже правите си линии и да го покани да ги оцвети. Изчакали да премине адската лятна жега и на 8 септември рано сутринта започна преобразяването на стария изсъхнал ясен в първото “Весело дърво”.

“Аз чувствам, че това дърво трябва да живне и след това да търся символи. Аз съм си избрал и символа – дъгата. То е ясно – цветовете на дъгата, това многоцветие“.

Докато Върбан Христов съчетава цветовете и очертава линиите, по улица “Цар Самуил” минувачите любопитстват, дават съвети, коментират, тълкуват, говорят и най-важното – усмихват се.

“Точно това ми достави днес – един радостен, весел, слънчев лъч  в една малка уличка, която е доста населена и това ми хареса. В тази махала съм израснал – тя ми е добре позната. Може би това дърво е на моите години“.

“Какви хубави, ярки, живи цветове. За мен това е дървото на живота, защото животът е толкова пъстроцветен, разностранен, но може да бъде не само дървото на живота, може да бъде и самия човек“.

Предстои официално откриване на творбата, изчакала повече от 50 години, за да се роди отново като символ на пъстротата, многообразието и любовта в природата и между нас, хората.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Start typing and press Enter to search