„Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев: Фиктивни болни, фиктивни отпускари и други фикции

Добър ден и всичко най-съществено! Вие отново слушате “Новини с добавена стойност”, един бюлетин, в който на думи и на дело преработваме текущата действителност, за да извадим реалността, която наднича зад фикцията, която наричаме публичен живот.

Искам да ви кажа, че в държавата стават възмутителни работи! Надявам се, че следите какво се случва в политиката, селското и градското стопанство, медиите, здравеопазването и така нататък. Понеже, ако не следите, не знам как ще вземаме информирано електорално решение в тия сгъстени дни за размисъл тази година. 

Оплаквахме се, че 2020 е лоша година, а вижте какво ни дойде до главата това лето 2021-во – първи парламентарни избори, втори парламентарни избори, със сигурност едни президентски, а не е изключено да ни се натресат и още едни парламентарни. Спираме сега, за да сметнем – и това прави 4 дни за размисъл в рамките на една календарна година. Това е повече от възмутително! Какво си мислят уважаемите наши управници и кандидат-управници. То така, както е тръгнало, догодина ще ни карат всяка седмица да мислим или всеки ден! Ама няма да я бъде тая и народът ще се разбунтува. То става вече прекалено. Един-два пъти да седне човек през годината да си нагъне мозъчните меандри – няма нищо лошо, дори е полезно да раздвижим вътречерепното вещество. Ама да ни карат 4 пъти в годината да размишляваме, това е груба и арогантна политическа игра, в която народът няма да участва, не и по този начин! 

Това е един вид предупреждение към народа и апел към водещите политически егоманиаци и колеги шоумени – Слави Трифонов и Бойко Борисов.

Смирете се малко, господа! Имайте милост към тоя изстрадал народ. Все пак някой трябва да помисли и за реалните проблеми на хората, а не час по час да ги кара да мислят и след това да каже – ами то така ни нареди Негово величество избирателят! Как, викат, да съставим читаво правителство, като сме такава мешана парламентарна скара!

Пак народът виновен, един вид, явно не сме гласували правилно, доколкото изобщо сме упражнили правото си на глас, щото много хора и това не правят.

Друга една тема от седмицата и епохата също ни повиши индекса на възмущението – в “Пирогов” източвали Здравната каса с фалшиво лежащи болни. Дори министъра на здравето го били писали фиктивно лежащ с фалшиви медицински документи. Това го съобщи самият министър, уволнявайки шефа на болницата. От болницата обаче заявиха, че министърът лъже и схемата всъщност не била точно за източване на касата, ами за да не плаща министърът някакви скъпи изследвания – затова го писали, че лежи в болницата, пък той си спял вкъщи и даже май ходил на работа, но си спестил някой лев, за да му анализират черния дроб за без пари.

Но все пак май че и Здравната каса я поизточили, защото иначе нямало как да се работи. То такава била установената практика – да се лежи фиктивно, за да може и да се лекува реално.

Очевидно и в тоя бизнес, народното здраве, голям размисъл пада, за да се избистрят версиите на замесените.

Подобни схеми обаче забелязах да се разиграват и сред народа.

Ходих на проверка в един наш курорт и се натъкнах на страхотни злоупотреби.

Пълно е с фиктивно плажуващи.

Ето как постъпват някои граждани – и това наистина е възмутително.

Вземат си отпуски, за да ходят на море – и въобще не стигат до плажа! Настаняват се в някой по-скромен или по-представителен сарай – и дотам! Седят си в хотела или до палатката и се отдават на алкохолизъм, разврат и размисъл!

Седят и мислят за кого да гласуват или с кого да спят – и не припарват до морето.

Фиктивно лежащи морски туристи!

Има и още една мода тая година – научиха се да работят хората хоум офис, домашна работа, дистанционно – и така я карат дори на морето.

Вместо да ходят на плажа, тия фиктивни отпускари седят пред лаптопите, дръндорят по телефоните за проценти и таблици, надпреварват се с конкуренцията в техните професионални среди – и пак не стигат до плажа.

Само дето малко сменят въздуха, вдишват някоя и друга йодна пара от морските изпарения, а иначе пак са си на работа, работа, работа.

Едно време непрекъсваемите производства бяха по-малко – поезията, металургията и радиото. Поетите нямат отпуск, нито по болест, нито за туризъм, те непрекъснато си преравят боклуците и фикциите в главата, за да съставят някое умно лирическо послание до човечеството или до някоя бамбина, с която искат да любодействат. На поетите главите им непрекъснато бръмчат, няма значение дали е ден за размисъл или ваканция. Има един поет Омир, той така седял до морския бряг на гръцките антични курорти, слушал морския плясък и подражавал на шума на вълните, редейки ритмични епически стихове. И макар че бил сляп като Стиви Уондър, току измислял някой живописен литературен образ като “кръглия гръб на морето” или “розовопръста зора”. Ама как пък така ги е издокарвал на сляпо – кръглия гръб на морето и розовопръстата зора! И добре, че по негово време из древната Елада се завъртяла някаква писменост, та му записали някои съчинения, да го четем и да му се дивим през хилядолетията.

Металурзите пък, когато запалят някоя специална пещ, трябва непрекъснато да я държат в работен режим и ако някой отиде в отпуск, колегите му поддържат огъня, за да продължи производството. Защото тая пещ, веднъж като угасне, после за нищо не става, то не е свещ, да я запалиш наново. От изгасналата пещ може да се направи само някое произведение на изкуството, някаква красива фикция без отношение към тежката промишленост.

Една такава фикция, донякъде красива, беше предложена от Слави Трифонов под формата на 7/8 кабинет с 1/8 политическа подкрепа.

Бойко Борисов пък е нещо като фиктивен отпускар – колко пъти захвърля всичко и се оттегля, а продължава да държи инициативата и в политиката, и в шоуто. Все още страната не може да произведе по-силен политик и по-смел шоумен.

Една позната манекенка направи следното много точно политическо наблюдение. Тая година, вика манекенката, няколко премиери ни предлагаха, но само Николай Василев се позадържа – цели три дни, 72 часа! Другите изкараха с по-леката мярка – по 24 часа само. И това моята позната манекенка го обмислила съвсем сама, извън дните за размисъл! И тя, горката, много се изнури с размислите за тия фиктивни отпускари и фиктивни работяги на политическата нива.

И за да не преуморяваме слушателя с нашата рубрика за веселие и размисъл, тука слагаме една лирическа точка.

Зора розовопръста пак изгрява

и се напича кръглият ми гръб –

омръзна ми да мисля в таз държава

и предпочитам вече да съм тъп. 

Start typing and press Enter to search