Конституционният съд отказа да изслуша Кирил Петков по делото за двойното му гражданство

Поредица от ключови документи приеха конституционните съдии. Сред тях – собственоръчно подписана от Кирил Петков декларация от 10 май, че има само българско гражданство и сертификат от канадските власти, че престава да е гражданин на страната от 20 август. 
Справка от ГРАО, предоставена от правосъдния министър, показва, че към 14 септември все още се води с двойно гражданство. По собствена инициатива ексикономическият министър е предоставил и заявление за отказ от канадско гражданство. То е с дата 21 април и е мотивирано с  „голяма вероятност да бъде назначен за министър“.
В документа, подписан от Петков, той декларира, че разбира важността на своя отказ от канадско гражданство, както и това, че, ако бъде одобрен, ще изгуби всички права и привилегии на канадски гражданин и вече няма да има статут в Канада.
Отказът на конституционните съдии да изслушат Петков е мотивиран с това, че такава процедура е възможна само за определени лица и при определени хипотези.
Допустимо е за действащ  депутат в случаите на установяване на несъвместимост, действащ конституционен съдия – при решението за снемане имунитета му и  действащ президент и вицепрезидент при процедура на импийчмънт.
Решението, което изглежда предизвестено – че указът на президента в частта за Кирил Петков е противоконституционен, се очаква с голяма степен на сигурност в рамките на започващата в петък предизборна кампания.
Юристи не изключват заради декларация, че няма друго гражданство, освен българско, подадена два месеца и няколко дни преди дата, в която е престанал да е гражданин на Канада, интерес към съпредседателя на ПП да прояви и прокуратурата.
Съдът няма срок, в който да обяви решението си, но очакванията са това да стане преди изборите на 14 ноември.

КС беше сезиран от 55 народни представители от ГЕРБ от 46-ото Народно събрание с искане за установяване на противоконституционност на указа на президента Румен Радев от 10  май в частта, свързана с назначаването на Петков за министър.

Образувайки делото, съдът поиска документи от президента, министерствата на правосъдието и на външните работи и от самия Кирил Петков.

В интервю за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, коментира, че ако се окаже, че Петков декларирал, че отговаря на условията за министър, въпреки че е имал канадско гражданство към момента на издаването на указа, би могло да му се търси наказателна отговорност за документ с невярно съдържание.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

Start typing and press Enter to search