Изтеглянето на българските войници от Афганистан

В края на юни, след близо 20 години, българската армия окончателно се изтегли от Афганистан. До последно там имаше 120 военни. А изтеглянето им е част от решението за изтегляне на САЩ и НАТО. И как първата по хронология, брой военни и продължителност мисия на армията ни за 21-ви век остава в историята, но и в практиката на бъдещите военни.

Края на юни 2021-ва. Щаб квартирата на операцията на НАТО “Решителна подкрепа ” в Кабул, Афганистан. Българското знаме слиза от пилона и е предадено на българските командири от 42-рия контингент. 

“За мен е дълг да ви посрещна след успешно изпълнение на мисията“, каза командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров.

Завърналите се около 120 български военни от 42-рия контингент охраняваха вътрешния периметър на базата „Летище Баграм” и бяха част от щаба на мисията в Кабул. 

„Вие бяхте посланици на Република България на въоръжените сили на Република България в Ислямска Република Афганистан. Достойно представихте българската армия и Република България“, допълни Любчо Тодоров.

Снимка: Министерство на отбраната

Мисията на България в Афганистан предшества тази в Ирак. Дори започва преди приемането в НАТО. Между 2002 и 2014 година военните ни са част от Международните сили за поддържане на сигурността. А след 2015 -та – като част от командваната от НАТО операция “Решителна подкрепа”. Изтеглянето сега се прави заради договорката НАТО да прекрати операцията си. А решението беше взето от предишния американски президент Доналд Тръмп. Така, в средата на 2021 година, българското участие в централно-азиатската държава приключва с няколко рекорда. Като най- продължителното за българската армия зад граница в последните 30 години. По-дълго от мисиите в Камбоджа през 90-те години и тази в Ирак. И като мисията до последно поддържала значителен контингент – между 400 и 120 души през различни периоди. Или общо, с известни уговорки, 11 200 български военни. 

Мисията е попрището, където се проверяват качествата на всеки човек. Място, където виждаш колко струва. Там е истинска обстановката. Мисията е мястото, където виждаш психическата  устойчивост на човека“, допълни Пламен Йорданов.

Като военен през 2005 година той е бил на мисия в Ирак, а през 2010 е национален военен представител в Афганистан. Сега, като цивилен, заместник-министърът на отбраната в служебния кабинет Пламен Йорданов, прави разбор за плюсовете от участието в последната ни голяма мисия.

Пламен Йорданов, заместник-министър на отбраната     Снимка: Добромир Видев

“Афганистан в периода 2007- 2008, до 2009, тогава започнахме да изпълняваме и задачи, които бяха много стойностни, не само охраната на летището в Кандахар. Тя е важна, отговорна, но в Кабул охраната на външния периметър на летището, представете си това е да охраняваме аерогара „София“, “Враждебна, „Дружба“ и всички околни квартали, да предотвратявате обстрелване на самолети, поставяне на импровизирани взривни устройства. Това е истинска бойна мисия, ако ти се натъкнеш на някакъв проблем“.

Командирът на 18-тия контингент в Афганистан Димитър Шивиков добавя. 

Немалка част от българските офицери преминаха през различни щабни длъжности в международните щабове на НАТО и те придобиха трайни навици и обогатиха своите знания да работят в мултинационална среда. Нашият офицер, който и да е той допринася да се повиши квалификацията на своя колега – дали от Германия, от Испания, откъдето и да е, от Америка. Това дава самочувствие, увереност и повишава рейтинга не само на българската армия, но оттам и на страната ни”.

Така и двамата военни от Ирак и Афганистан – Димитър Шивиков, и Пламен Йорданов, са единодушни, че поуките от практиката остават за хората, които правят кариера в армията. Заместник-военният министър Йорданов казва, че дори и без големи международни мисии, войниците, които постъпват в редиците, ще получават обучението, повлияно и от задграничните ангажименти.

Дали липсата на многочислена мисия извън територията на страната сега би намалила интереса към военната професия. Заместник-министър Йорданов и Димитър Шивиков нямат точен отговор. Грубите сметки показват, че в пика на мисиите в Ирак и Афганистан, страната ни е имала около 600-700 военни зад граница. С уговорката, че част от хората участват по няколко пъти и то само от определените за това поделения, Димитър Шивиков отчита фактора мисия, като стимул за постъпване в армията. 

Личната причина на огромната част също е финансовия въпрос ние не трябва да се крием, но и да казваме нещата такива, каквито са. Там заплащането на всеки мисионер е в пъти повече, отколкото е на територията на в България. Той получава допълнителни средства, които пряко кореспондират със степента на риска на територията на  Афганистан, в Ирак, в Косово и в Босна и Херцеговина.

Как България ще продължи с приноса си за сигурността на Афганистан. Времето ще покаже, каза бившият министър на отбраната Красимир Каракачанов, по което време започнаха да се правят плановете за изтегляне.

“Само времето ще покаже, мисиите ни в Босна, Косово остават. Няма да споменавам, че мисията в Мали е медицинска мисия“.

След последната среща на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО беше съобщено, че страна ни може да поеме ангажимент към Доверителния фонд за поддържане на Афганистанската национална армия. Може и да участва в обучението и подготовката на афганистанските сили за сигурност, обяснява заместник-министърът на отбраната Пламен Йорданов: 

„Не са в България центровете, по-близко до техните граници са центровете, за да са по-привлекателни за тях, да няма загуба на ресурс. Все още е в процес на договаряне“.

Българските военни, минали през мисия, няма да загубят от липсата на нови задгранични ангажименти, смята заместник-министър Пламен Йорданов.

Другият вариант е хората да излязат на свободния пазар и да се върнат в Афганистан, както правят колеги на Димитър Шивиков.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Start typing and press Enter to search