Има тенденция млади хора да се заселват в крайградските зони

На 7 септември започва електронното преброяване на населението. От 18 септември преброители ще посещават домовете.

“Позитивната тенденция това е, че през миналата година от доста дълго време има положителен механичен прираст в страната, който се равнява с +30 хиляди души и се надяваме тази тенденция да се запази. Миналата година беше малко екстремна за всички, свързана с коронавируса, но факт е, че доста българи, които живеят в чужбина се върнаха в България“, каза за БНР доцент д-р Надежда Илиева, ръководител на секция “Икономическа и социална география” в Института по геофизика, геодезия и географи на Българската академия на науките.

Тя даде пример с град Враца, който се намира в силно обезлюден район, но през последните години има един положителен механичен прираст. Във Враца се установяват да живеят хора от Северозападна България.

“Може би изход има. Всичко зависи от икономическата ситуация, която ще се създаде в съответното селище, от социалната сигурност, която също  е предпоставка за привличане на населението, екологичните фактори”, допълни в предаването “Преди всички” Илиева.

В Пловдив също се увеличава населението заради направените инвестиции за разкриване на работни места в района. 

“България е част от съвременна Европа и всички процеси, които се наблюдават в България не са чужди за нито една европейска държава въпросът е, след като една държава достигне така наречения пети етап от демографския преход, който се характеризира с изключително ниска раждаемост, с повишаваща се смъртност застаряване на населението, след това какво следва. В демографската теория не е написан шести етап от демографския преход. Това не ми се вярва да бъде края на една европейска цивилизация”.

Тя заяви, че доста млади хора започват да се заселват в крайградските зони:

„Но това е типично за крайградските зони, не за обезлюдени селища в Северозападна България или в Родопите. Все по-често започва да се говори за този номадски начин на живот. За новите номади, които отиват на село. Там работят в екологично чиста среда – дистанционно. Надявам се тези тенденции да продължат, но те се наблюдават единствено около големите градове, за да могат тези домакинства да се възползват от екологично чиста среда, но в същото време да бъдат близо до услугите, които се предоставят в големия град“.

Данните от преброяването на населените ще послужат за управленски решения на местно и държавно ниво.

„Това са данни, които ще бъдат в основата на тези политики, които ще се формират в следващите 10 години. Ако си правим шеги по време на попълването на самата карта, тези данни стават неизползваеми, влошават качеството на това което ще излезе като резултати“, каза за БНР Диана  Янчева – заместник-председател на Националния статистически институт.

Тя заяви, че в зависимост то тава каква е възрастовата структура на населението би могло тава да бъде основа за реакция от местната  власт – да изгради повече детски градини, училища или да концентрира поликлиники с опредени профили на специалистите, които ще работят в тях

„Ако е възрастно населението, ще наблегнат на вътрешни болести – кардиолози Ако има повече деца и млади хора, ще наблегне на педиатри, гинеколози. В зависимост то тези профили на населението след това могат да бъдат направени всякакви политики“

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Start typing and press Enter to search