С около 13 000 ракети ще разполага ведомството за борба с градушките през новия сезон за да извалява принудително най-опасните облаци, съобщават от ИА „Борба с градушките“.

- Advertisement -

До момента са доставени 4870, като на всяка ракетна площадка предварително са доставени 20 ракети. До дни предстои сключването на договор за закупуването на още 8000 ракети, пише „Монитор“.

През миналата година са обработените 1346 градоопасни облака, като за целта са използвани 12 806 ракети. От агенцията уточняват още, че персоналът на вече съществуващите полигони не е променен. Нови хора са назначени в новите два – в с. Тъжа, Старозагорско, и в Хасково. Те са преминали двуседмичен курс, проведен от специалисти от системата на ИАБГ.

Завършено е изграждането на нови 63 ракетни площадки, имащи за цел уплътняване и увеличаване на защитаваната от градушки територия. До 15 май 2019 г. се предвижда доставянето на необходимата техника, с което площадките ще са готови за работа. От новите ракетни площадки 50 са към новите командни пунктове в с. Тъжа и гр. Хасково. С тях ще бъдат защитени териториите в Подбалканската долина и Хасковска област. Останалите 13 ракетни площадки са към вече действащите командни пунктове.

От ИАБГ уточняват, че ефективността на всяка една противоградова система зависи от непрекъснатото и достатъчно въздействие върху опасните облаци. По тази причина често се налага градоопасните облаци да бъдат обработвани от повече от една ракетна площадка През миналата година над област Пловдив и област Стара Загора са преминали и съответно обработени най-голям брой градоопасни клетки. Затова и в тези райони на страната са изразходвани повече противоградови ракети.

За осигуряване на по-голямо радарно покритие на атмосферата над територия на България вече са монтирани и пуснати в експлоатация 2 нови доплерови радара в командни пунктове Поповица и Долно Церовене. По този начин 5 метеорологични станции са оборудвани с най-модерен софтуер IRIS.

От агенцията припомнят, че пускът на ракетите, изстрелвани срещу градоносните облаци, се прави от команден пункт, отдалечен на километри от тях. Работниците на площадките само зареждат ракетите в стартовите тръби. Преди обаче да се натисне копчето за изстрелването на зарядите към облака, той се локализира от един от радарите. Специалистите преценяват доколко той е опасен и в кой момент трябва да се започне да му се въздейства и да бъде улучен. Ракетите минават през указаната от специалистите зона в облака и разпръскват реагента.

Успехът на атаката по градоносния облак зависи от момента на всяко изстрелване на ракети зависи от началния момент на въздействието, обясняват експерти. Започне ли зараждането на градушката започне в опасния си стадий в обсега на полигона, успеваемостта е гарантирана. Стане ли обаче зараждането на ледените кристали извън обсега на ракетите, то тогава е невъзможно да се предотврати падането им на земята, но с обработка на облака може поне да се намалят размерите им. Не се използват ракети по облаци, достигнали над населените места.

От ведомството уточняват още, че броят на ракетите изстреляни по един облак зависи от продължителността на съществуване му в градоопасен стадий, неговият обем и мощност. При слабите процеси, така наречените едноклетъчни, са достатъчни от 1 до 3 ракети. Но при най-мощните – суперклетъчните, имащи живот над 1 час, може да се наложи да бъдат обработвани и с по над 100 ракети.

Противоградните ракети са с калибър 55 мм. След излитането си те минават през облака и пускат в него сребърен йодид. По този начин се предизвиква ранно изваляване, намалява се водата в облака и се понижава рискът от образуването на големи ледени кристали, които биха достигнали до земята. Противградните ракети могат да летят на разстояние около 7 км, а разрешената височина на употребата им е до 7200 м. Времето на въздействие на ракетата през най-опасните зони на облака е около половин минута. След още 9-10 секунди тя се самовзривява на малки парчета.

Градушка в с. Българене (видео и снимки)

РЕКЛАМА