Барбара Щрукел: Отношението към журналистите в някои държави се промени в пандемията

НОВИНИБарбара Щрукел: Отношението към журналистите в някои държави се промени в пандемията

Наричат го “Маршал Туито”, общува с обикновените хора предимно през социалните мрежи, публикациите му в Туитър са провокативни и нападателни. Той беше човекът, който поздрави Доналд Тръмп за победата на президентския вот миналата година още преди да приключи броенето на бюлетините.

Всичко това може да се каже само за един човек от Словения – премиера Янез Янша. Неговата основна мишена са журналистите. Челният сблъсък е с обществените медии – Словенските радио и телевизия, които са под една шапка, и Словенската информационна агенция. Янша ги обвинява, че са ляво ориентирани манипулатори. Атакува и влиятелното в Брюксел издание “Политико”. В Туитър поведе война срещу един от репортерите на изданието, обвинявайки го в разпространение на лъжи.

Войната на Янша срещу медиите попадна и във фокуса на Европейския парламент. Любляна се нареди до Будапеща и Варшава в дебат за състоянието на медийната свобода, дебат на който Янез Янша отказа да присъства. Но пък вчера взе участие в заседание на комисията към Европарламента по вътрешен ред и граждански свободи, макар и за съвсем кратко. Прекъсна изложението си гневен, че в комисията не са му позволили да пусне видео, подготвено специално за изслушването.

Резултатът от войната между Янша и журналистите от обществените медии е орязано финансиране, изплашени журналисти и заплаха за правовата държава. На първите редици в тази битка е Словенската информационна агенция. Тоня Димитрова разговаря с нейния главен редактор Барбара Щрукел, която също участва вчера в заседанието на комисията на Европейския парламент по граждански свободи и вътрешен ред.

Вашият премиер Янез Янша ви нарече „национален позор“, казвате, че премиерът предизвиква в обществото омраза към журналистите и те получават заплахи на електронната си поща и в социалните мрежи. Как се работи, когато Ви атакуват по този начин?

“Това отношение към работата на Словенската информационна агенция натъжа и боли. Първо, това не е отношение, което бихме очаквали от премиера на която и да е държава. Второ, това твърдение е неоснователно и в дълбоко противоречие с реалното качество на работата на Словенската информационна агенция, защото ние работим професионално. Агенцията се разрасна много, има голямо портфолио от продукти и услуги и следваме всички професионални стандарти в журналистиката”.

Но какъв е ефектът върху работата на журналистите, има ли страх?

“В Словения това отношение към журналистиката се превърна в нещо обичайно, особено от страна на политиците, но и в други сфери на обществото. Мисля, че с пандемията от Covid-19 отношението към журналистите в някои държави се промени много. Отношението към журналистите стана враждебно и нетолерантно. Ние сме като изкупителна жертва заради гнева от мерките, които бяха предприети срещу коронавируса”.

Да, пандемията само засилва някои тенденции в обществата ни, но премиерът Янез Янша атакуваше медиите и през първия си мандат като министър-председател от 2004-та до 2008-ма година и сега тази тенденция се засилва. Защо?

Определено медиите са във фокуса на премиера Янез Янша. Това, което виждаме в Словения е опит за овладяване на обществените медии. Не става въпрос само за Словенската информационна агенция, но за и обществените радио и телевизия. Това са широкообхватни действия срещу мейнстрийм медиите. Слагат ни етикет – били сме леви медии, опозиционни медии, които отразяват критично правителството. Обвиняват ни, че отразяваме всички организации, като например профсъюзите, които критикуват министрите. Твърдят, че новините ни манипулират, че лъжем или публикуваме фалшиви новини. Ситуацията рязко се влошава”.

И властите имат всички инструменти, за да упражняват контрол – финансирането на Словенската агенция беше замразено. Все още ли е така и каква част от вашия бюджет се осигурява от публични средства?

Финансирането на Словенската информационна агенция беше замразено първо в края на 2020-та година. После в началото на 2021-ва година получихме тези траншове, които трябваше да получим в края на миналата година. Но после през януари финансирането беше замразено отново и тази година не сме получавали никакви пари от държавния бюджет.

Това е много голям проблем за Словенската информационна агенция, защото публичното ни финансиране представлява половината от всичките ни приходи. Със замразяването на този поток от пари агенцията скоро може да не е в състояние да изпълнява ролята си на обществена информационна агенция”.

Да поясним – какъв беше мотивът за замразяване на финансирането от бюджета?

“Това е може би въпрос, който трябва да зададете на управляващите. При първото спиране на парите мотивът беше, че Словенската информационна агенция не е искала да изпрати цялата бизнес документация. Но ние сме защитени от специален закон, който беше приет през 2011-та година, в който е описана независимостта и автономията на агенцията и правителството не може да се намесва в редакционната ни политика.

В действителност, правителствената комуникационна служба искаше тази документация. По наше мнение, което е подкрепено юридически, ние можем да изпращаме тези документи само на държавата, защото държавата е акционер в агенцията, а не правителствената комуникационно служба. Това е в основата на диспута между Словенската информационна агенция и правителството.

Няма проблем да изпратим документацията на правителството, което упражнява ролята на акционер в агенцията и има право на достъп до тези документи, но не и на правителствената комуникационна служба. Словенската информационна агенция получава половината от приходите си от свободния пазар и до този момент,благодарение на приетия през 2011 година закон за нашата автономия, нашето корпоративно управление функционираше много добре”.

Освен това има изготвено медийно законодателство, което управляващата коалиция се опитва да прокара. Какво е новото в това законодателство, заплаха ли е то за свободата на словото и дали е пореден инструмент за овладяване на медиите?

През миналото лято Министерството на културата представи проект за промени в 4 различни медийни закони. Един от тях е специалният закон за Словенската информационна агенция, който беше приет през 2011-та и до сега не е променян. Опитват се напълно да променят принципите за финансиране и управление на агенцията. Ето и един конкретен пример: в този проектозакон текстът, който регламентира автономията на агенцията, просто е изтрит”.

Същевременно в Словения има и промяна в медийния пейзаж, все повече медии стават собственост на унгарци. Можем ли да правим паралели между действията на премиера Янез Янша спрямо медиите с тези на унгарския премиер Виктор Орбан?

Не може да не забелязваме общите неща със събитията в други държави. И, да, появиха се медии и уеб-портали, които са много близки до управляващата партия в Словения и други, които са частично финансирани с унгарски капитали.

От друга страна отношението на правителството към мейнстрийм медиите е много тревожно. Постепенно това оказва ефект върху поведението на журналистите. Някои колеги вече отказват да се подписват, когато изразяват мнение за актуални събития. Изправени сме пред нещо напълно непознато в словенската журналистика”.

В Европейския парламент имаше дебат за атаките срещу медиите в Словения. Мислите ли, че проблемът може да бъде решен с намеса отвън, с намеса от европейските институции и очаквате ли той да попадне под фокуса на прожекторите и с предстоящото през втората половина на годината ротационна председателство на Словения на Съвета на Европейския съюз?

Тези събития не допринасят за международната репутация на Словения, особено в годината, в която поемаме ротационното председателство и честваме 30 години независимост. Трябва да призная, че ние в Словенската информационна агенция, сме свикнали да пишем новини, това ни е работата, но наистина не ни харесва, когато новината сме самите ние. Надяваме се, че това няма да свърши лошо и затова всяка дискусия, била тя и на европейско ниво, е добре дошла”.

Борбата за свободни медии не е само на журналистите, а и на обществото – то трябва да изисква такива медии. Така че в тази ситуация има е трети играч – не само управляващи и журналисти. Каква е реакцията на словенското общество?

Трябва да кажа, че през последните седмици получихме много голяма подкрепа за Словенската информационна агенция от наши клиенти, от гражданското общество. Но мисля, че в Словения тече процес, познат на много държави – толкова сме разделени, че живеем в два различни балона и не се чуваме един друг”.

Интервюто на Тоня Димитрова с Барбара Щрукел в предаването “Събота 150” можете да чуете от звуковия файл.

СЪБИТИЯ

spot_img

Още

Във Велико Търново изграждат на нов футболен терен

Във Велико Търново започна изграждането на нов футболен терен, западно от стадион „Ивайло“. Новият терен за тренировъчна и състезателна...

Традиционният “Маратон на четенето” във Враца – онлайн заради пандемията

Във Враца традиционният "Маратон на четенето" се провежда изцяло онлайн заради пандемията. Регионалната библиотека "Христо Ботев", организатор на инициативата, е подготвила...

20 задържани в Хелзинки на протест срещу Covid мерките

Няколко стотин души протестираха срещу Covid ограниченията във финлнадската столица Хелзинки без да са получили разрешение от властите. В...

Пари Сен Жермен разби Страсбург с 4:1

Пари Сен Жермен записа убедителна победа над Страсбург с 4:1 като гост в мач от 32-и кръг на Първа лига.Парижани решиха спора още през...