Анджей Рудке: Нов закон в Полша ще принуди медии да уволняват журналисти

НОВИНИ Анджей Рудке: Нов закон в Полша ще принуди медии да уволняват журналисти

„Тук трябваше да виждате любимата си програма“ – такъв надпис на черен екран посрещна зрителите на някои от най-големите частни полски телевизии, които миналата седмица протестно прекъснаха излъчването си за 24 часа. Акцията им беше подкрепена от техните колеги в радиата и в опозиционната преса. 

Въпросът за медийната свобода в Полша отново е на дневен ред, след като консервативното правителство планира нов данък върху приходи от реклама. Основната цел е по-справедливо облагане на огромните приходи на технологични гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“ и разходване на жестоко ударените от пандемията здравен и културен сектори. Срещу на пръв поглед справедливата кауза на протест излязоха частните медии, според които новият данък върху рекламните им приходи поставя под въпрос качеството и дори оцеляването на много от тях.

Тази седмица управляващите в Полша оттеглиха предложението си с намерението да проведат по-задълбочени дискусии. Остава обаче планът някакъв данък върху рекламните приходи да влезе в сила още в средата на тази година. Стои и въпросът дали всичко това е част от план на „Право и справедливост“ за овладяване на медиите в страната, който критиците на консервативните управления сравняват с модела в Унгария. 

снимка: ЕПА/БГНЕС
Цензурирани или заплашени от цензура са журналистите в Полша? 

Анджей Рудке е журналист от от частното Радио 357, бивш международник в държавната телевизия „ТеВеПе“. В предаването „Събота 150“ той коментира темата. 

Правителството на Право и справедливост оправда планирания данък върху рекламните приходи с целта технологичните гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“ да плащат по-справедлив дял предвид големите им приходи. На протест обаче излязоха частните медии в Полша. Защо?

Пиар стратегията на полското правителство е, че този данък е насочен срещу технологичните гиганти като „Фейсбук“ и „Гугъл“. Повечето от тези компании ще плащат 5 процента от рекламните си приходи. В същото време големите полски медии ще плащат до 15 процента. За „Фейсбук“ тези 5 процента не са голям въпрос, докато за локални полски телевизии това са огромни средства. Затова се стигна до протест. В основата си този нов закон е насочен срещу частните медии в Полша. 

Вие работите за частно радио. То ще бъде ли застрашено от затваряне заради този данък?

Не и нашата медия. Радиото ни не излъчва реклами. Присъединихме се към протеста от солидарност, защото на много телевизии, радиа и вестници ще им се наложи да уволняват журналисти. Това ще е голям удар върху бюджета им. 

В края на миналата година държавната петролна компания „Орлен“ закупи най-голямата група от регионални печатни и онлайн издания. Сега критиците на правителството разглеждат хода като поредна стъпка към овладяването на медиите в страната. Валидно ли е оправданието, че данъкът, с който официално ще се финансират социални и културни каузи, засяга всички медии, а не само частните или опозиционно настроените?

Данъкът не е проблем за обществените медии. Големите държавни полски компании, които рекламират в тях, просто ще компенсират тези 5 или 15 процента. Ако направим сравнение с България, да кажем, че имате местен вестник в Пловдив. В него няма да рекламират големи компании, а местни магазини и бизнеси. Тези малки предприятия не могат да си позволят да компенсират данъка и така парадоксално ще предпочетат да рекламират именно чрез „Фейсбук“ и „Гугъл“. Дори и в момента рекламирането онлайн е далеч по-евтино. 

Защо е важна собствеността и контролът над регионалните издания? 

Защото малките местни медии са много популярни в Полша. Много независими журналисти работят в такива малки нюзруми. Действително у нас се правят стъпки към медиен модел, който е нещо средно между унгарския и руския. Подобно е на Русия, защото „Орлен“ е еквивалентът на „Газпром“ – държавна петролна компания с големи средства. Когато такава компания изкупи стотици местни вестници, не можеш да очакваш нищо добро. Особено когато правителството е във война с всеки несъгласен. 

Защо обаче управляващите се отказаха поне временно от този данък? Видяхме, например, как въведоха почти пълна забрана на абортите в страната въпреки мащабните протести през есента. 

Полското правителство често прибягва до тази техника. Те провокират разговор, оглеждат се и разбират дали ще им е от полза. В случая разбраха, че ще имат проблем. Протестите не бяха толкова мащабни, колкото тези за абортите, но страна в разговора се оказа американското правителство. Една от големите полски телевизии е притежание на „Дискавъри“ и още в първия ден дойде позиция от американските власти, че всяка атака срещу американския капитал е атака срещу американската държава. Такава е американската политика по целия свят, а Полша се опитва да има специални отношения с Вашингтон – правителството иска да е най-близкият им съюзник в Европа. Те не могат да застрашат тези отношения. Парадоксът е, че американската частна собственост на една от компаниите се превръща в гарант за свободните медии в Полша. 

Правителството представя опозиционните гласове като антипатриотични, но дори основната либерална опозиция „Гражданска платформа“ държи на католическата идентичност. В медийния пейзаж може ли да се каже, че има силни антиконсервативни или антитрадиционалистки гласове? 

Ние имаме леви медии, които се противопоставят на тези ценности, но в големите медийни компании няма такова нещо. В Полша трябва да си традиционалист, за да оцелееш на пазара. Ако медиите, които правителството смята за либерални излизаха в Германия или почти навсякъде другаде в Европа, те биха били смятани за консервативни. Дори голям ежедневник като „Газета Виборча“, смятан за един от основните врагове на правителството, е пълен с традиционалистки позиции, наред и с по-либерални такива. 

Като работещ журналист бихте ли казал, че медийната среда е несвободна?

Не е несвободна, но е на този път. Могат да се намерят места, на които да работиш свободно. Да го опишем чрез ежедневния процес – идваш сутринта на работа, имате планьорка и можеш да предлагаш теми, по които ще работиш. В полските обществени медии този процес стана различен. Аз работих в държавната телевизия три години през управлението на „Право и справедливост“ и беше много проблемно. Дневният ред не беше въпрос на дискусия между журналистите, а имаше един човек с постоянно звънящ телефон и списък от теми, които трябва да се покрият. Можеш да кажеш на този човек, че информацията му е фалшива, можеш да му го докажеш, но той е дотолкова изплашен от началниците си, че просто принуждава журналиста да разработи темата. 

Постоянни са паралелите между Полша и Унгария. През този месец видяхме как унгарските власти спряха ефира на основното опозиционно радио, привидно по бюрократични причини. Смятате ли, че управляващите във Варшава в крайна сметка ще успеят да заглушат най-силните си противници – независимо дали в медиите и политиката? 

Каквото и да кажем за Орбан, независимо дали го харесваме, той е политически визионер, който има план и е добър политик. „Право и справедливост“ нямат такава интелектуална сила. Тяхното преимущество е изключително слабата опозиция. Не управляващите печелят вот след вот – опозицията ги губи. Познавам много привърженици на „Право и справедливост“, които не харесват партията, но дори повече не харесват опозицията. Управляващите използват смесица между национализъм и левичарство. Много от подкрепата за тях идва заради социалните им програми. В същото време голяма част от либералите в Полша имат огромен проблем да разберат, че всеки социален ход на „Право и справедливост“ беше очакван и приветстван от обществото. Не успяват да схванат, че когато не си водил нужната социална политика и после дойде някой, който я изпълнява, то той ще вземе гласовете ти. 

„Право и справедливост“ излезе като победител след близо 2 години на избори – местни, европейски, парламентарни и президентски. Какво застрашава политическата им доминация в момента? 

Смятам, че всяко правителство, управлявало по време на пандемията, ще излезе по-слабо от нея. Ние още не сме изживели икономическия ефект, който предстои в следващите месеци и години. Повечето от пораждащия се гняв, ще бъде насочен срещу правителството. 

А ще успее ли либералната опозиция, включително най-голямата формация „Гражданска платформа“, да се възползва?

Сигурно, защото самият политически спектър в момента не е голям. Но това няма значение, защото дори „Право и справедливост“ да загубят веднъж, те биха спечелили отново след четири години. Това ще се случи, ако опозицията продължи със същите грешки – да игнорира социалните въпроси и да затъва в идеологически спорове. Ще загубят, ако продължат да повтарят, че най-силно религиозните хора са отживелица и трябва просто лека полека да измрат. Има опозиционни политици, които говорят такива неща и те ще продължат да губят. 

#СвободниМедии, снимка: ЕПА/БГНЕС

СЪБИТИЯ

Още

ЕП ще гласува за свалянето на имунитета на лидерите на каталунските сепаратисти

Европейският парламент ще гласува през първия ден от пленарната сесия свалянето на имунитета на тримата сепаратистки лидери от Каталуния - Карлес Пучдемон, Тони Комин...

В Англия започва разхлабване на мерките

С отварянето на училищата в Англия от днес започва постепенното облекчаване на строгите ограничения в наложения локдаун заради коронавируса. Това става след...

Кипър вече ще тества всяка седмица учениците над 12 години

Кипър въвежда задължително ежеседмично тестване за коронавирус за учениците от средните училища на възраст над 12 години. На такава проверка подлежат без...

497 са новите случаи на коронавирус

497 са новите случаи на коронавирус у нас. Положителни са около 16,7% от направените 2 971 теста, показват данните на Единния информационен портал към...